Мъжът, който търсеше сянката си [bg]

– Случаят е интересен – каза Аника. – Смятам да се захвана с него. Може да се окаже, че имаме общи интереси, Микаел.

– Какво имаш предвид?

– Вие може да получите добра история, а аз помощ в проучването. Има нещо, което не се връзва.

Микаел не подхвана темата. Вместо това попита:

– Знаеш ли нещо повече за заплахата срещу Лисбет?

– Реално не, с изключение на това, че източниците са притеснително много и че през цялото време се говори за сестра ѝ, нейните бандити в Русия и мотоклуб „Свавелшьо“.

– Какво си предприела до момента?

– Каквото мога, Микаел. Ти как мислиш? Погрижих се от затвора да затегнат охраната ѝ. За момента не виждам непосредствена опасност. Но се случи нещо друго, което може да ѝ се е отразило.

– Какво?

– Старият Холгер я посети.

– Шегуваш ли се?

– Не, не, беше голяма драма. Но той настоя да отиде. Според мен беше важно за него.

– Въобще не разбирам как е успял да се добере до „Флудберя“.

– Аз му помогнах с документацията, а Лисбет плати пътуването. В колата имаше медицинска сестра. В самия затвор се придвижваше с инвалидна количка.

– Лисбет развълнува ли се от посещението?

– Тя не се вълнува толкова лесно. Но Холгер ѝ е близък, и двамата го знаем.

– И той не е казал нищо конкретно, което да е предиз​ викало промяната?

– Какво например?

– Може би нещо за миналото ѝ. Никой не знае повече за него от Холгер.

– Не ми е казала нищо такова. Изглежда, единственото, което ангажира вниманието ѝ в момента, е онова момиче Кази.

– Познаваш ли човек на име Лео Манхеймер?

– Звучи ми познато. Защо питаш?

– Просто се чудя.

– Лисбет ли го е споменала?

– Ще ти разкажа по-късно.

– Добре. Но ако искаш да знаеш какво може да ѝ е казал Холгер, най-добре се свържи лично с него – каза Аника. – Мисля, че Лисбет би оценила, ако му обърнеш малко повече внимание.

– Ще го направя – каза той.

Затвориха и Микаел тутакси се обади на Холгер Палмгрен. Даваше заето. Това продължи твърде дълго, а накрая сигналът изчезна. Микаел бе готов директно да тръгне към Лилехолмен, за да говори с него на четири очи. После обаче се замисли за здравето на Холгер. Той беше стар и болен, изпитваше силни болки и имаше нужда от почивка. Микаел реши да изчака и вместо това продължи с безцелните си търсения за семейство Манхеймер и Алфред Йогрен. Откри доста неща.

Винаги откриваше доста, когато задълбаеше достатъчно. Но нямаше нищо, което да изпъква или да може да се свърже с Лисбет или с хакерската атака. Тогава Микаел промени стратегията си, взимайки предвид именно Холгер и познанията на стария мъж за детството на Лисбет. Микаел си помисли, че не е невъзможно Лео Манхеймер по някакъв начин да е свързван с миналото ѝ, нали бе споменала стари списъци с имена. Затова се върна назад във времето, или поне толкова назад, колкото позволяваха базите данни и интернет. Вниманието му бе привлечено от един обзор в „Упсала Нюа Тиднинг“, който бе придобил известна популярност за ограничен период време, тъй като същия ден „ТТ“[21] бяха пуснали новина, позоваваща се на въпросния материал. Доколкото виждаше, събитието не се споменаваше впоследствие, което вероятно се дължеше на етични съображения и на по-мекия медиен климат по онова време, особено що се отнасяше до върховете на обществото.