Лов на балами [bg]

След пет минути уединение и размисли колко пари мога да си позволя да дам на сина си набирам номера на Лорън Нейпиър.

Телефонът иззвънява само веднъж и тя вдига.

— Ало?

— Кип Ларго се обажда. Срещнахме се в един бар, „Блоуфиш“.

— Да — казва тя. Опитва се да говори равнодушно. — Само че се налага да ти звънна след малко. Нека първо поговоря с мъжа си. До мен е.

— Както искаш — казвам и затварям.

Отивам до хладилника да си взема бира. Бележката от сутринта все още е залепена за вратата. „Тоби, ще се видим в шест довечера. Татко“. Сякаш е надраскана от ученик в началните класове. Писах я в тъмното, преди да съмне. Сякаш беше преди цяла вечност.

Опитвам се да не мисля какво се каня да направя. Зная, че вземам решение, което дълго няма да ми дава мира. Първи опасен признак — залавяш се с нещо, защото си отчаян. Някога в историята на този свят да е успявал замислен от отчаяние план? Погледнете само най-богатите, най-щастливите, най-преуспелите хора. Можете ли да си представите, че някой от тях ще тръгне да залага най-безразсъдно? Това е белегът на губещия — да започнеш да рискуваш просто защото нямаш друг избор. Това е шантавото — победителите никога не се нуждаят от победата си.

Но какъв избор имам? Тоби ми е син. Нуждае се от помощта ми. Досега съм го разочаровал безброй пъти. Как бихте постъпили, ако сте на мое място? Какво бихте направили за сина си?

Отварям бирата и сядам на масата в кухненския бокс. Поглеждам си часовника. Минава три. Прекалено е рано за пиене, но краят на моя свят наближава, така че вземам решение. Бирата е студена и пивка.

Минута по-късно телефонът звъни.

— Ало.

— Аз съм — казва Лорън Нейпиър. — Извинявай за прекъсването.

— Много си невъзпитана.

— Кой ти каза?

— Сега можеш ли да говориш? — питам.

— Искам да се видим — отвръща тя. — Трябва да се срещнем на четири очи. На някое безопасно място. Някъде, където мъжът ми не стъпва.

— Тук на ъгъла има една църква — казвам на майтап.

— Добре звучи — отвръща тя. Сериозна е.

— Хубаво. „Сейнт Мери“ на Хоумър Стрийт в Пало Алто. Католическа е. Надявам се да нямаш нищо против.

— Нямам нищо против католиците — казвa тя. — А само против мръсните италианци.

Усмихвам се. Друг опасен знак — започвам да я харесвам. Точно в такъв момент се отприщва адът. Започваш да хлътваш по жена и дори не можеш да видиш тъпата истина на сантиметър от носа ти.