Хаос [bg]

— Не — отвърна пиколото. — Остави някакъв пакет и си тръгна.

Худ махна с палец към фоайето зад гърба си.

— Къде го остави?

— Не на рецепцията — отвърна пиколото. — Даде го на някого.

Възрастна англичанка се приближи в търсене на такси.

— Извинете — каза младежът на Худ и се обърна към дамата.

В този момент изникна Стол, последван от Хърбърт.

— Какво става — попита Стол. — Ти хукна като някой, дето кучето му е решило да се поразходи по магистралата. Добре ли си?

Худ кимна.

— Да бе, вярвам ти — обади се Хърбърт.

— Добре съм — изрече Худ с далечен глас. — Аз… всъщност нищо. Това е дълга история.

— Видя ли някого?

За момент Худ остана мълчалив, после каза:

— Да.

— Кого? — запита Хърбърт.

— Една златна лейди.

Стол само цъкна с език.

Худ изчака пиколото да се върне при тях и го попита:

— Случайно да видяхте на кого остави пакета? Младежът поклати глава.

— Съжалявам. Тъкмо виках такси за хер Тсубурайя и не успях да забележа.

— Няма нищо. — Худ измъкна една десетдоларова банкнота и я подаде на пиколото. — Ако дамата случайно се върне, бихте ли се опитали да проверите коя е тя? Кажете й, че Пол… — Той се поколеба. — Не, не й казвайте кой иска да знае. Само се опитайте да разберете коя е, става ли?

— Ja — отвърна пиколото с разбиране и пак пристъпи към бордюра да отвори вратата на едно пристигнало такси.

Стол побутна Худ с крак.

— Хей, за десетарка и аз ще почакам тук. Двойно подсигуряване.

Худ дори не го чу. Това беше истинска лудост. Още не можеше да реши дали е навлязъл в територията на мечтите, или на кошмара.

Една дълга черна лимузина се плъзна покрай бордюра. Пиколото се приведе и отвори вратата. Отвътре се показа набит среброкос мъж. Двамата с Худ впиха едновременно погледи един в друг.

— Хер Худ! — изрече Мартин Ланг с лъчезарна усмивка, слезе и протегна ръка. — Толкова е хубаво пак да се видим. Изглеждате чудесно.

— Вашингтон ми действа много по-благотворно от Лос Анджелис — отвърна Худ.

Гледаше Ланг, но пред очите му още беше онази жена. Движението на главата й, блясъка на косите й…

„Стига — изкрещя той в себе си. — Имаш толкова важна работа. И собствен живот.“

Докато Худ представяше колегите си, един висок рус мъж с изразителни черти, между четиридесетте и петдесетте, излезе от колата и бавно ги приближи.

— Хер Худ — каза Ланг, — позволете ми да ви представя Рихард Хаузен.

— Добре дошли в Хамбург — проговори Хаузен. Гласът му беше звучен, а английският му — безупречен. Поздрави всекиго поотделно със стискане на ръка и леко привеждане.

Худ с изненада установи, че Хаузен е пристигнал без обичайния антураж от помощници. Американските официални лица не стъпваха и крачка, без край тях да пърхат поне две момчета за всичко.