Осмият ден [bg]

Не му се струваше добра идея да се появи в офиса на Адел Сливински с Бомбардировача — тази кола обикновено настройваше хората скептично по отношение на шофьора. Затова взе такси. Четиридесетгодишна, с права руса коса и чип нос, който като че ли не отиваше на останалата част от лицето й, Адел бе темпераментна жена с бял мерцедес.

Когато потеглиха на запад към шосе 50, тя заговори за лихви на ипотеки и заеми, за предимствата на новите спрямо старите къщи.

— Страхотно е, нали? — Беше завила по един недовършен път. — Това е последното кътче от Феърфакс, което още не е напълно застроено.

Отвън къщата имаше малко занемарен вид, но от гледна точка на евентуалния купувач видимо нямаше дефекти. Напротив, изглеждаше удобна и в добро състояние, с медни водостоци и висок дъб, който заслоняваше покрива от следобедното слънце. Вътре беше идеално подредено, с кървавочервени ориенталски килими в дневната. По стените висяха ръчно оцветени гравюри от XIX век в прости дървени рамки: пустинни пейзажи, оживени кервансараи и източни пазарища.

„Страхотни картини, при това истински, а не репродукции от универсален магазин“ — помисли си Дани.

Мебелите бяха изхабени, но удобни и меки. Двамата с Адел, която отваряше и затваряше врати на празни гардероби и бани, стигнаха до кухнята. Според нейните думи беше „удобна, но ако бях аз, щях да махна всички тези златни повърхности“. После му показа „мокрото помещение“ и „хубав голям килер — много полезно нещо“. Накрая се поколеба пред ожулена бяла врата.

— А това е кабинетът — въздъхна тя. — Много се извинявам за състоянието, в което се намира. Надявам се, че разбирате — нямах възможност да го подредя. — Адел отвори вратата, отдръпна се настрани и го пусна да влезе пръв.

Дани очакваше да завари бъркотия, но всъщност помещението бе доста подредено — просто беше тясно и претъпкано. Няколко черни кантонерки и етажерки с книги. Дървено бюро с монитор с плосък екран сред купища хартии и книги, някои стари — и всичко това, покрито с прах. Под бюрото — компютър. На едната стена — карта на Източна Турция, на другата — на Ватикана.

Дани за пръв път усети, че нещата се променят.

— Малко мирише на мухъл — каза Адел.