![Адвокат на улицата [The Street Lawyer-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/8/advokat-na-ulicata-the-street-lawyer-bg-download.jpg)
Адвокат на улицата [The Street Lawyer-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-17-043384-1, 978-5-9713-4880-1
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адвокат на улицата [The Street Lawyer-bg]». Краткое содержание книги:
Не лъжех. Беше стройна и имаше великолепен загар от всекидневния тенис и слънчевите бани в местния клуб.
Тя направи чай с лед и седнахме да го изпием на дворчето, откъдето се виждаше как други пенсионери кръстосват игрището с електрокарчета.
— Какво се е случило? — запита тя само след минута, още преди да бях отпил първата глътка.
— Нищо. Добре съм.
— Къде е Клер? Никога не се сещате да позвъните. Не съм я чувала от два месеца.
— Клер е добре, мамо. И двамата сме живи, здрави и затънали до уши в работа.
— Отделяте ли си достатъчно време?
— Не.
— Общувате ли изобщо?
— Понякога.
Тя се навъси с майчинска загриженост и вдигна очи към небето. После премина в атака.
— Неприятности ли имате?
— Да.
— Знаех си. Знаех си. Още като те чух по телефона, усетих, че нещо не е наред. Само да не се разведете и вие. Ходихте ли на брачни консултации?
— Не. Успокой топката.
— Тогава защо? Тя е чудесно момиче, Майкъл. Опитай се да се посветиш изцяло на брака.
— Мъчим се, мамо. Но не е лесно.
— Други връзки? Наркотици? Пиене? Хазарт? Има ли нещо такова?
— Не. Просто всеки си има отделен път. Аз работя по осемдесет часа седмично. Тя също.
— Щом е тъй, карай малко по-кротко. Щастието не е в парите.
Гласът й трепна едва доловимо и забелязах в очите й влага.
— Съжалявам, мамо. Добре поне, че нямаме деца.
Тя прехапа устни и се помъчи да бъде силна, но в душата й всичко рухваше. Знаех точно какво си мисли: две внучета си отидоха, с третото ще се размина. Също както стана с развода на брат ми, щеше да приеме това за личен провал. Все щеше да открие за какво да се упреква.
Не се нуждаех от съчувствие. За да насоча разговора към по-интересна тема, разказах за случая с Мистър, като гледах да не наблягам на преживяната опасност. Не знам дали мемфиските вестници бяха писали по въпроса, но във всеки случай родителите ми още не знаеха.
— Добре ли си? — запита тя с ужас.
— Естествено. Куршумът не ме улучи. Тук съм, както виждаш.
— Слава богу. Всъщност не за това питах… как си емоционално?
— Добре съм, мамо, нищо ми няма. Цял и невредим. От фирмата настояха да си взема два-три дни отпуск и реших да отскоча насам.
— Горкичкият. Първо Клер, а сега и това.
— Всичко е наред. Снощи имаше снежна буря, тъкмо време за малко почивка.
— Няма ли опасност за Клер?
— Не повече, отколкото за другите столичани. Тя изобщо не напуска болницата, вероятно най-безопасното място в цял Вашингтон.
— Толкова ме тревожите. Непрекъснато чета за престъпления. Вашингтон е много опасен град.
— Почти колкото Мемфис.
Зърнахме как една топка падна в дворчето и зачакахме да пристигне стопанинът й. След малко някаква възпълна дама се дотъркаля с електрокарче, постоя две-три секунди над топката и накрая замахна с все сила.
Мама отиде да донесе още чай и да избърше сълзите си.
Не знам кого от родителите си разочаровах повече с това посещение. Майка ми искаше да й осигурим здрави семейства и много внуци. Баща ми държеше неговите момчета да се катерят бързо по служебната стълбица и след тежкия труд да се радват на заслужен успех.
По-късно следобед двамата с него отидохме на игрището. Той играеше; аз пиех бира и управлявах електрокара. Все още не бях проумял очарованието на голфа. След две студени бири езикът ми се развърза. На обяд вече бях разправил за Мистър и баща ми навярно смяташе, че просто съм кръшнал за ден-два, преди пак да се хвърля в борбата.
— До гуша ми е дошло от големите фирми, татко — казах аз, докато седяхме край третата дупка и чакахме четвъртата да се освободи. Бях изнервен и това ужасно ме дразнеше. В края на краищата ставаше дума за моя живот, а не за неговия.
— Какво искаш да кажеш с това?
— Искам да кажа, че ми писна от работа.
— Добре дошъл в реалния свят. Да не мислиш, че на работника в някоя фабрика не му писва да стои по цял ден до пресата? Ти поне ще забогатееш.
С тия думи едва не ме повали в нокаут още от първия рунд. Две дупки по-нататък, докато обикаляхме да търсим топката, той запита:
— Работата ли ще сменяш?
— Мисля по въпроса.
— И къде ще отидеш?
— Не знам. Рано е още. Не съм проучил нещата.
— Тогава откъде знаеш, че гроздето ще е по-сладко, като не си проучил?
Той вдигна топката и се отдалечи.
Докато баща ми продължаваше да играе, аз карах по тясната павирана пътека и се чудех защо този побелял мъж ме плаши толкова много. Беше накарал и тримата си синове да изберат ясна цел, да работят до изнемогване, да се стремят към висините и да отдават всичко в името на големите пари и американската мечта. И винаги плащаше за всичко, от което се нуждаехме.