Грехопадение
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Серия: st. john-duras #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Остросюжетные любовные романы
Электронная книга - «Грехопадение». Краткое содержание книги:
Ще станете свидетели на сладострастно пътешествие, завършило с откриването на опасна тайна…
Тялото й се разтопи, сякаш този въпрос отново бе събудил най-съкровените й копнежи.
— Не е нужно за всичко в този свят да има причина — продължи той. — Мога да ти дарявам удоволствие, при каквито условия ти определиш.
Тя се задъха и изчерви.
— Ще те любя, където пожелаеш и когато пожелаеш в мрака на нощта, зад заключени врати, навсякъде, където се чувстваш в безопасност…
Заля я непреодолимо желание, помете я вълна от наслада, пред която бе безсилна. Пленена от всички тези щедри плътски изкушения, Трикси чу неразумния си отговор:
— Ако дойдеш с мен, трябва да се съобразяваш с всичките ми условия. Абсолютно с всички.
— Дадено — прие моментално Паша.
— Не можеш да ме докосваш пред Кристофър и дори да намекваш за някаква интимност.
— Разбира се.
— И няма да стоиш много. — Като че ли строго очертаните граници щяха да я предпазят от необузданото й желание.
— Ти определяш срока.
— И никога не трябва да ме гледаш така пред хората.
— Пред хората ще се държа с теб като монах.
Трикси не можа да сдържи смеха си.
— Тази роля по силите ли ти е?
— Е, има монаси и монаси — измърмори той развеселен.
— Нужни са ми гаранции, мосю Дюра — отбеляза хапливо, но шеговито и настойчиво Трикси.
— Ако е необходимо, ще бъда дори брутално безразличен. Никой няма да се досети за нищо.
Позволи си лека въздишка на облекчение.
— Признавам, че много искам да дойдеш с мен. Твърде много. — После добави тихо: — А не е редно.
— Съседите ти няма да заподозрат нищо, нито слугите, нито Крис. Обещавам!
— Не това ми беше мисълта.
— А обществените норми?
Тя кимна.
Паша прие кимването за съгласие, приближи се, придърпа я към себе си в спокойна приятелска прегръдка и й предложи закрилата на своята сила и увереност. Колко е прекрасно след всичките самотни години, помисли си тя, да усещам упора — истински светъл лъч в живота ми. Щеше ли да се осмели да се наслади на удоволствията, които той й предлагаше, на блажената сексуална сладост, на приятната му компания? Можеше ли да си позволи скъпо струващата наслада да бъде с него?
— Трябва да купим някакви играчки за Крис — предложи Паша.
— Не, моля те, предпочитам да не го правиш!
— Какво страшно има в няколко играчки? Всички деца обичат подаръци.
Тези прости думи засегнаха някаква струна в душата й. Невъзможността да глези с подаръци сина си винаги я бе тормозила.
— Не знам… — измърмори Трикси и се поколеба дали вече не, му беше задлъжняла твърде много.
— Едно-две неща — започна нежно да я увещава Паша.
— Не трябва!
Той долови обаче колебанието й и попита:
— Крис има ли някоя любима книжка с приказки?
— О, Паша! — Очите й изведнъж се изпълниха със сълзи. — Толкова отдавна съм бедна…
— Ето още една причина, слънчице. Аз имам много пари. Един подарък няма да те унижи, а на мен ще достави огромно удоволствие. — Удоволствието, което му беше доставила миналата нощ, заслужаваше царско възнаграждение и би й го споделил, ако не бяха скрупулите й. — Веднага кажи «да» и ме направи щастлив.
Опита се да погледне на нещата от друг ъгъл — че просто доставя удоволствие на сина си. Усмихна се уклончиво, през сълзи.
— Крис обожава приказки. Благодаря ти.
— Идеално. А след това ще купим и някакви дрехи за теб — добави, нежно Паша и я докосна по бузата.
Тя поклати глава.
— Не, моля те. Не ми трябва нищо.
— Първо за Крис — прошепна и се наведе, за да я целуне леко по носа, — а след това за теб — отсече с категоричния маниер ала «Паша Дюра». — Заслужаваш го.
Багажът на Паша бе приготвен от цяла кохорта слуги със скоростта на светлината и когато половин час по-късно пристигнаха пред магазина за играчки, там вече кипеше оживление. Управителят ги посрещна на вратата с безупречен копринен шал и блестяща коса.
— За нас бе чест, сър, да получим бележката ви. Извинете ни за малката суматоха. Скоро ще пристигне и останалият ни персонал. Дотогава за мен ще бъде удоволствие да ви помогна в избора на подаръци за…
— Сина на лейди Гросвенър — довърши Паша.
— Мадам, за мен е радост да ви услужа. На колко годинки е момчето ви?
Внимаваше чертите на лицето му да не издават друго, освен вежливост. Макар самият Паша Дюра да проявяваше интерес към това дете, произходът му си оставаше съмнителен.
— Кристофър е на четири години. — Трикси се усмихна на Паша, благодарна за проявената към сина й щедрост. — Много ще се зарадва.