Завоевателят
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: the de warenne dynasty #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Завоевателят». Краткое содержание книги:
Заради воинските си подвизи рицарят Ролф получава като награда крепостта Елфгар, заедно с красивата й господарка лейди Алис… Но той се интересува много повече от нейната сестра Сейдри — една колкото красива, толкова и горда саксонка, която за нищо на света не иска да се отдаде на омразния нашественик. Но постепенно Ролф успява да пробуди у Сейдри не само войнствения й дух, но и страст. Защото неговите целувки са по-сладки от мед, а ръцете му са умели не само във въртенето на меча…
— Да — отговори кратко Ролф и Сейдри усети почти физически гнева му. — Коя е жената до мен?
Алис се усмихна пренебрежително.
— Тя ли? Тя е никой, милорд. Родена е от слугиня в обора.
Сейдри се изчерви.
— Татко обичаше Ени, и ти много добре го знаеш.
Алис се усмихна с осъзнато превъзходство.
— Обичал я е? Стига, Сейдри, мисля, че достатъчно сме обсъждали тази тема. Баща ни обичаше моята майка, не курвата, която вдигаше полите си за всеки ратай в обора.
Алис никога не беше говорила по този начин на публично място. Макар открай време да твърдеше, че Ени е била курва, а майка й, Джейн, единствената любов на графа. Сейдри кипеше от гняв.
— Как смееш!
— Това е истината. — Алис се обърна към Ролф: — Милорд, вероятно сте уморен. Ще заповядам да ви приготвят банята.
Ролф се обърна с мрачен поглед към Сейдри.
— Значи вие сте незаконно дете на стария граф Елфгар?
Тя вирна брадичка.
— Да.
— За вас ще се погрижа по-късно — изръмжа ядно той.
Гърдите на Сейдри се вълнуваха и тя с мъка удържаше сълзите си. Проследи безпомощно как Ролф слезе от коня, как Алис му се усмихна и сложи крехката си ръка върху ръкава на ризницата му.
— Не се занимавайте повече с нея, милорд — проговори нежно тя. — Както разбрахте, тя е само едно копеле и няма значение за нас. Кажете ми, вярно ли е? Наистина ли ще стана ваша съпруга? — Гласът й беше звънлив като камбанка и сладък като мед.
— Да — отговори кратко норманинът, стисна ръката й и двамата влязоха в къщата! Сейдри не беше в състояние да отвърне поглед, изумена от любезността на Алис, от очевидно искреното й въодушевление.
А когато двамата изчезнаха в къщата, тя чу смеха на сестра си, кокетен и ласкаещ. Без да съзнава какво прави, тя помилва запотената шия на мулето си.
— Съжалявам, Сейдри — проговори съчувствено застаналият до нея Ателстън.
— Погрижи се за норманите — проговори със задавен глас тя. — Знам, че са гладни и жадни. Конете трябва да бъдат напоени и нахранени. Кафявият жребец е загубил едната си подкова.
— Разбира се, Сейдри.
Младата жена скочи от седлото и сълзите й потекоха. Тя сведе глава, за да ги скрие. Както винаги, беше съумяла да скрие обидата и разочарованието си. Така постъпваше и когато непознатите се отдръпваха уплашено от нея или след напразните опити на баща й да й намери съпруг. И този път щеше да запази чувствата си изцяло за себе си, защото всъщност нямаше причина да бъде обидена и разочарована.
9
Ролф едва удържаше гнева си.
Тази вещица го бе излъгала, беше го измамила. Тя не бе лейди Алис, бъдещата му съпруга. Скъпо щеше да си плати за измамата. А сега беше принуден да се ожени за друга.
— Милорд? Банята ви ще изстине.
Ролф се беше загледал намръщено в димящото ведро с вода пред откритата камина, но не виждаше нищо. Бяха го отвели в голямата стая на стария господар и набързо я бяха приготвили за него. При звука на нежния женски глас той вдигна глава и за първи път погледна истинската Алис по-обстойно.
Годеницата му беше хубавичка; бледото й лице беше обкръжено от черни къдрици, дребна, с крехък строеж, без пищните форми на Сейдри. В сърцето му остана мъчителна празнота.
Ако не беше срещнал вещицата, сигурно щеше да хареса Алис и да се задоволи с нея.
Алис се усмихна колебливо.
— Милорд? Потънахте в размишления. Може би глътка бира ще върне жизнеността ви.
— Защо не ме попитахме каква е съдбата на братята ви?
Алис го погледна страхливо.
— Пристигането ви ме обърка. — Тя се усмихна изкуствено.
— Ще се противите ли на венчавката ни?
— О, не! — Тя изглеждаше изключително щастлива, че си е намерила съпруг.
— Харесвате ли ме?
Младата жена се изчерви срамежливо.
— Аз желаех да имам съпруг, повелителю. Годеникът ми загина в битката при Хейстингс. Времената са несигурни и при всички тези размирици и въстания Едуин не намери време да ми избере друг годеник. А не съм вече млада…
Той кимна. Тя говореше разумно.
— Вие сте по-млада от сестра си.
Лицето на Алис помрачня.
— Аз съм на двадесет години, я тя е на двадесет и две. — Погледна го високомерно и продължи: — Защо продължавате да се занимавате с нея? Тя е само едно от многото незаконни деца на баща ми. Той дори не си направи труда да й уреди женитба. А сега — ъглите на устата й се опънаха в иронична гримаса — никой не я иска, защото има зъл поглед. Тя е вещица!
Челюстите на Ролф заиграха, както винаги, когато беше развълнуван. Алис мразеше сестра си, това беше повече от ясно, но той не можеше да повярва, че наистина я смята за вещица.
— Няма да търпя да говорите лошо за сестра си — укори я строго той. — Тя не е вещица.