Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
Дъждовни капки потекоха по едната й буза и влязоха в устата й. Тя ги облиза и усети, че това не беше дъжд. Беше нещо сладко и лепкаво, със странен метален вкус. Беше кръв, нейната кръв. Започна да й се гади й да й се завива свят. В същия този момент, в който прие, че е била застреляна, и то не на шега, Джеси усети как тъпа болка прорязва главата й. О, не… Трябваше да бъде добре — достатъчно добре, за да стигне до „Маратон“.
След малко видя тучните пасища на конефермата точно и ред себе си. Гъсти купчини от брястови дървета бяха пръснати из полето. Виковете на мъжа се приближиха още повече. И тогава Джеси разбра, че ще успее само ако може да издържи докрай. Тя откара Бенджи право пред входната врата на Джеймс, разпръсквайки пред себе си поне дузина мъже. Когато най-после видя Джеймс, втурнал се надолу по широките стълби, дръпна юздите на Бенджи.
— Какво, по дяволите, правиш ти тук, Джеси?
— Здравей, Джеймс. Доведох ти Суийт Сузи.
Тя се олюля на седлото.
— Мътните да те вземат, какво става с теб?
В този момент той вече стоеше до Бенджи. Погледна нагоре към ездачката му и издърпа юздите на коня от стиснатата й в юмрук ръка, за да ги подаде на един от помощниците в конюшните му.
— Ослоу, ти вземи Суийт Сузи и провери дали всичко с нея е наред. Ей, хлапе, какво ти има?
Томас донесе запален фенер, който разпръсна призрачна жълта светлина в дъжда.
— Боже мили, какво е това на лицето ви, госпожице? — извика Томас, като завираше фенера в гърдите на Бенджи. Раздразнен, конят рязко се измести встрани, отметна силно глава назад и Джеси полетя от гърба му.
Джеймс я улови в последния миг. Тя се отпусна тежко в ръцете му.
— Донеси лампата, Томас.
— Господи, какво е станало с малкото й наперено личице?
— Защо моята Суийт Сузи е в ръцете на Джеси Уорфийлд? — изкрещя Алън Белмонд, тичайки от къщата. — Не ме интересува, че е момиче, ще я пратя в затвора. Тя непрекъснато пълни главата на Алис с разни идеи, които изобщо не подхождат на жена, а вижте я пък сега какво е направила. Тя е просто един крадец. Ако проклетият й баща си мисли, че може да праща дъщеря си да му върши мръсната работа, тогава той е…
— Замълчи, Алън — каза много кротко Джеймс, с тон, който рядко използваше. Това беше едновременно рязък и тих, сърдит и много спокоен тон. Изумен, Белмонд млъкна. Джеймс притисна момичето по-близо до себе си. Все още беше в съзнание, но то бавно гаснеше. Той се обърна към Алън Белмонд и добави: — Мисля, че са стреляли по нея.
Не можеше да повярва, че гласът му звучеше толкова спокойно.
— Тя е ранена! Нека да влезем вътре й да видим какво й е състоянието. Без съмнение тя ще ни каже как е станало така, че Суийт Сузи е в нейни ръце.
Той я вдигна на ръце и я притисна към гърдите си, за да я предпази от дъжда колкото се може по-добре. Старата шапка падна от главата й. Преди да влезе в гостната, изобщо не беше усетил, че дванадесет души разтревожено се притискаха зад гърба му.
Старата Бес извика:
— Господин Джеймс, само погледнете клетото й личице! С цялата тая кръв… Горкото детенце. Какво ли се е случило?
Джеймс се вторачи в косата над слепоочието й, сплъстена от дъжд и кръв, и в кървавите струйки, които се стичаха надолу но бузата и по рамото й.
— Томас, моля те, незабавно намери и доведи доктор Хулахан! Кажи му, че Джеси е ранена от куршум. А ти, Бес, ми дай одеяло. Тя е подгизнала до кости.
Джеймс просто стоеше там, в средата на своята гостна, и държеше Джеси Уорфийлд в ръцете си. Не такъв си беше представял завършека на тази вечер. Разбира се, това, че намери Алън Белмонд тук да пищи за откраднатия си кон, също не влизаше в сметките му. Какво правеше, все пак, Суийт Сузи при Джеси? Той се премести, за да застане пред камината.
— Мога да си стоя на краката, Джеймс.
— Млък! Макар да тежиш повече, отколкото е необходимо за една жена, мога да издържа поне още няколко минути.
Тя се опита да се измъкне от ръцете му.
— По дяволите, спри! Да не си мръднала повече. Не искам кръвта ти да тече по моя килим.
— Господин Джеймс, ето ви едно хубаво одеяло.
Всъщност нямаше полза от това и Джеймс го знаеше.
Тя беше по-мокра от него самия. Докато я увиваше в одеялото, той си мислеше, че тя може да получи възпаление на белите дробове. За свое облекчение обаче видя, че кървенето вече беше отслабнало, слава на милостивия Бог.
— Ела с мене, Бес, трябва да я измъкнем от тия подгизнали дрехи, иначе тя наистина ще се разболее само за да ми направи напук. Мисля, че за това не е нужно да чакаме доктор Хулахан.
Той автоматично се насочи към своята спалня. В следващия момент обаче се обърна и я отнесе в най-хубавата си спалня за гости.