Смъртта на Плъха

— Заповядайте — покани ме тя и, обръщайки ми гръб, тръгна навътре.

Затворих вратата и я последвах в малко холче, обзаведено по провинциален маниер — килимчета, ковьорчета, статуетки и боклуци все от тоя род. Липсваха само дюлите на бюфета.

В дъното имаше врата, вероятно към единствената друга стая Стана ми ясно, че жена като Нора Казакова не би живяла дълго в подобна унизителна теснотия.

Тя ми посочи креслото, а сама седна на дивана. Посегна към цигарите на масичката, но аз я изпреварих. Тя мълчаливо взе от моите и си запали от огъня ми. Преамбюлът свърши.

— Госпожо, отново искам да ви се извиня, че дойдох тук, но нямах друг избор. Аз съм частен детектив и разследвам пожара в къщата ви в Драгалевци. Ето картата ми — измъкнах я с конеца, но тя дори не я погледна. — Разбира се, първо нека ви изкажа искрените си съболезнования. Покойният ви съпруг, съдейки по мненията на хората за него, е бил прекрасен човек. Искрено ви съчувствам.

Тя дръпна с премрежен поглед и пухна дима нагоре като първия локомотив на Стивънсън. Не каза нищо, но знаех, че след малко ще каже.

— Вашата етърва госпожица Пиперкова дойде при мен с молба да се поровя в този случай. Според нея, пожарът не е възникнал случайно и съпругът ви е станал жертва на нечие престъпно намерение. Нямах причини да й откажа Затова и дойдох тук, с риск да ме изгоните.

Нора Казакова изтръска връхчето на цигарата си в пепелник от тежко синьо стъкло и ме дари с поглед, едновременно убийствен и великодушен. Стори ме се, че се колебае между две решения — да ми кресне да се пръждосам или да ми се изсмее.

— И кой го е направил според нея? — задоволи се засега да попита.

— Вие — отвърнах простичко.

Сега вече физиономията й се раздвижи като земна кора при първите тласъци на надигащ се вулкан. Сложни чувства го набраздиха, появиха се неочаквани бръчки, веждите й неколкократно потрепнаха, а устните й първо се разтегнаха сардонически, а после се свиха в две твърди, пребледнели пиявици. Очаквах всичко — включително и пепелникът да литне към челото ми. Изпитах определена неловкост.

— Слушайте, драги, какво ще ви кажа. Не знам кой ви е издал тази карта и на какво основание, но мисля, че много скоро ще си останете само с конеца. Съжалявам, че нямам свидетели, иначе щях да ви дам под съд за клевета. Какво си въобразявате вие! — изкрещя изведнъж тя и тропна с крак. — Как смеете да идвате тук и да ме обвинявате в нещо, което никой досега не си е позволил дори да си помисли! Как смеете!

— Госпожо, успокойте се, моля ви! Навярно бях нетактичен, но поне съм откровен с вас Не аз ви обвинявам… А и засега никой не ви обвинява, аз само искам да изясня обстоятелствата около случилото се.

— Как да не ме обвинявате! Нали току-що го казахте… щом сте се захванали да ровите, значи, не вярвате на заключението на пожарникарите! Кой сте вие изобщо, та се усъмнявате в способностите на тези хора да преценят какво точно е станало!