Иксклетън — Великият меч

Толуен се разсмя от обърканата физиономия на Арен и на свой ред зададе интересуващия го въпрос:

— А, какви бяха твоята сянка и тази на свещеника?

— О, това са духовете на меча! — изненадано и поучително възкликна магът. — Той, както знаете, води собствен живот. … Иксклетън се е страхувал, че съзнанието му, лъкатушейки из твоето, би могло да забави реакциите ти и да те направи слаб и за това ти е изпратил две сенки да те изпитат. Като те гледам, Арен, досещам се, че след теста той е решил, че може да ти се довери и ти вече го контролираш напълно, и си пътувал из неговите спомени. Значи знаеш, че легендите лъжат…

Арен се усмихна и заговори с тона на човек, казващ нещо, научено много скоро:

— Мечът е творение не на лютисрите, а на древните богове. А легендите разказват малка част от истината: Много отдавна, от далечните краища на вселената, пристигнали боговете. Като видели, че тук еволюцията създавала само ужасни чудовища и не можела да съгради интелектуални форми на живот, те докарали тук разумни същества от друга планета. Това били лютисрите. Но те не действали по план и не помагали на еволюцията — планетата ни им харесала и я желаели за себе си. Пет века изминали и всичко било тяхно. През три хилядолетия те спирали еволюцията, докато един ден… боговете, посредством свой шпионин сред лютисрите, научили достатъчно и се разярили. Те изпратили през световете Черния Кристал, който попаднал в ръцете на миньор. Ако копачът не бил излъгал, че е изкопал находката, лютисрите щели да се досетят, че върху тях се е стоварил божественият гняв, но той го сторил и… знаете историята за напред. Но желая да спомена, защо Иксклетън се съживил. След триста двадесет и седмината мага, които влели кръвта си в него бил и богът-шпионин.

Лесонир бе изненадан, но бдителността му не бе замъглена:

— Досега не чух нищо, за което да е излъгано в легендите!

Магът и Арен се спогледаха. Вторият отговори:

— Излъгано е за съществуването на проклятието. Смъртта на лютисрите настъпила само, защото носителят на Иксклетън задействал магия, за която не бил предупреден. Но и никой сред магьосниците не е можел да знае, че бог е дал от кръвта си, а и Апокалипсиса е специално, божествено оръжие, което малцина владеят.

Толуен заинтригуван запита:

— А, ти, как научи това?!

— Не слушаш ли добре?! Аз черпя спомени от меча. Аз виждам това, което той е видял.

Толуен продължи:

— Нильом, знаеш ли, защо драконите се отказаха от атаката над Морна?

— Да! Аз ги помолих! Водеше ги моят стар приятел Дрокосоновор!

Лесонир продължаваше със своята наблюдателност:

— Щом кръвта на онзи бог е в меча, ти не били трябвало да виждаш спомените му?! Можеш ли да ни го опишеш?!

Арен се усмихна:

— Не е нужно — той безсмъртен, тоест не остарява, но може да бъде убит и всички ние го познаваме. Защото той е…

Лесонир и Толуен зяпнаха и сигурно, ако можеха, щяха да погълнат с очи Арен. Но Нильом пречупи коляно и през смях каза: