![Абсолютна власт [Absolute Power - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/4/1/absolyutna-vlast-absolute-power-bg-download.jpg)
Абсолютна власт [Absolute Power - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Филипина Филипова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Абсолютна власт [Absolute Power - bg]». Краткое содержание книги:
Може ли абсолютната власт да бъде над закона?
Ще се измъкне ли безнаказано президентът на САЩ?
Ще се окаже ли най-могъщата институция в страната по-слаба от един дребен крадец с артистичен почерк?
Усмихна се и пусна пликчето в чантата си.
Писъкът прикова Лутър на място. Прониза го такава болка, че едва не изкрещя.
Президентът се втурна в спалнята. Още не беше изтрезнял напълно. Споменът за последните няколко часа го бе връхлетял като гръм от ясно небе. Бъртън тичаше по петите му. Алън Ричмънд се отправи към безжизненото тяло. Ръсел пусна чантичката си на нощното шкафче и му препречи пътя заедно с Колин.
— По дяволите! Тя е мъртва! Аз съм я убил. О, божичко! Убил съм я! — крещеше и ридаеше президентът. Понечи да се промуши между Колин и Ръсел, но не му достигнаха сили. Бъртън го хвана отзад.
Ричмънд се изскубна, хукна из стаята и се блъсна в нощното шкафче. Президентът на Щатите се свлече с хленчене на пода, свит като зародиш до тялото на жената, с която бе възнамерявал да се люби тази нощ.
Лутър наблюдаваше гледката с отвращение. Потри врат и поклати глава. Невероятните събития му идваха в повече.
Президентът бавно се изправи. Бъртън изглеждаше не по-малко отвратен от Лутър, но си мълчеше. Колин потърси с очи нареждане от страна на Ръсел. Тя улови погледа му и наперено прие ролята на водач.
— Глория?
— Да, Алън?
Лутър бе забелязал задоволството на Ръсел, когато разглеждаше ножа. Той единствен се досещаше за тайните й планове.
— Нали ще се погрижиш за всичко, Глория? Нали ще оправиш нещата? О, Глория!
Тя постави ръка на рамото му. Успокоителният й жест бе добре отработен още от времето на изборите.
— Всичко е под контрол, Алън. Въвела съм абсолютен ред.
Президентът бе прекалено пиян, за да осмисли думите й, но това не я интересуваше в момента.
Бъртън се заслуша в съобщението по радиопредавателя. Обърна се към Ръсел.
— Трябва да се измъкваме. Варни е забелязал патрулната кола. Охраната идва всеки момент.
— Охраната ли? — озадачи се Ръсел.
Бъртън поклати глава.
— Става въпрос за частната охрана на имението. Те правят рутинни проверки, но надушат ли нещо… — Едва ли имаше нужда да се доизказва.
Най-сигурното им прикритие би било да изчезнат мигом с лимузината. Ръсел благодари на Бога за великолепната си идея да наемат лимузина без шофьор за малките разходки на президента. Имената на всички документи бяха фалшиви, парите се изплащаха в брой, а самата кола се използваше за не повече от няколко часа. Сделките се извършваха чрез подставени лица, а автомобилът се почистваше безупречно, преди да го върнат. Полицията би ударила на камък, дори и да надушеше следата от лимузината.
— Да тръгваме! — рече припряно Ръсел.
Помогнаха на президента да се изправи. Ръсел излезе заедно с него, а Колин грабна торбата с чаршафите. Изведнъж застина като истукан.
Лутър преглътна мъчително.
Колин се извърна, прибра чантичката на Ръсел от нощното шкафче и се втурна навън.
Бъртън включи миниатюрната прахосмукачка, изпълни последните предпазни мерки, затвори вратата след себе си и изключи осветлението.
Лутър отново потъна в непрогледен мрак.
Озова се за първи път сам в компанията на мъртвата. Президентските хора очевидно бяха свикнали бързо с окървавения труп на пода, ако се съди по лекотата, с която го прекрачваха и заобикаляха. Лутър обаче не можеше да се примири с мисълта, че смъртта е само на два-три метра от него.
Макар и да не виждаше покойницата, съзнанието, че тя е все още там, не го напускаше. Представи си надгробния й епитаф: „Разглезена богата курва“. Да, тя бе изневерявала на съпруга си. Нищо, че той май не даваше пет пари за лудориите й. Каквато и да е, не заслужаваше подобен край. Нямаше и съмнение, че президентът щеше да я умъртви. Ако не бе успяла да овладее атаката му, щеше да издъхне в ръцете му.
Не можеше да упрекне агентите на Тайните служби. Те бяха действали по повелята на дълга си. Дамата бе изляла гнева си не пред когото трябва. Може би така бе по-добре. Ако ръката й бе преварила агентите, щеше да прекара останалата част от живота си зад решетките. Смъртното наказание също не бе изключено в подобни случаи.
Лутър седна на креслото. Краката не го слушаха. Опита да се отпусне. Време бе да се измъкне оттук. Трябваше да се окопити, за да може да бяга.
Имаше върху какво да се замисли. Бе се превърнал в главен свидетел на едно потресаващо и долно престъпление. Богатството на жертвата предполагаше милиони, пръснати в издирване на виновника. Едва ли щяха да го търсят в Белия дом. Щяха да се насочат по други следи. Колкото и да бе предпазлив, Лутър не бе абсолютно защитен. Него си го биваше в занаята, но никога не бе въставал срещу сили от подобен мащаб.
Прехвърли набързо предварителния си план за действие. Не успя да открие очевидни несъвършенства, но именно неочевидното можеше да се окаже фатално. Той преглътна тежко, раздвижи ръце и протегна крака, за да се успокои. Всяко нещо с времето си. Още не се бе измъкнал от имението. Дебнеха го всевъзможни опасности. Всичко можеше да се обърка в последния момент.