Самотникът
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Иванова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Самотникът». Краткое содержание книги:
— И Тен и Люк обожават кугуарите, но те са непрестанно заети със стадата — продължи Невада. — Но в същото време отделят време и пари за защитата на Септембър каньон.
— Значи ти си платил.
Невада отново вдигна ръце.
— Кугуарите се връщат тук, у дома си. Смятам, че намират сами прехраната си и не нападат добитъка на „Рокинг Ем“, но не мога да го докажа. Така че взех малко пари от фонда на златната мина на Марая и поръчах на университета да намери специалист, който би могъл да проучи живота на кугуарите по тези места, без да ги наранява или упоява.
— Аз не упоявам дивите котки — каза Идън. — Но присъствието на Бейби може да причини нараняване.
Невада се усмихна и погали вълка, който се опъна в цялата си дължина от удоволствие.
— Кучетата преследват котките откак свят светува — заяви Невада. — Кугуарът би побягнал като дявол пред Бейби, но веднъж достигнал дърво, ще се покатери и ще си отдъхне. За Бога. Стотици пъти съм виждал как се спасяват. А това ме подсеща да те попитам дали Бейби лае?
— Рядко.
— Тогава не си взела подходящия преследвач. Кугуарът побягва от лая на куче, дори да не е по-голямо от дакел. Но куче, което не лае, бива мигновено нападнато, без значение колко е голямо.
— Не се притеснявай. Щом види котки Бейби вдига достатъчно шум.
— Добре — Невада огледа стаята. — Остава да изясним само един въпрос. Кой е Марк?
Идън го изгледа изумено.
— Какво?!
— Бойният партньор на Бейби. Мъжът, който е счупил ръката си.
— А, този Марк. Това е брат ми.
— Колко души с това име познаваш? — намръщи се Невада.
— Само двама.
Невада мълчеше и я чакаше да продължи. Бледите му очи блестяха. Той отупа прашните си ръце в панталоните.
— Вторият Марк преди време беше мой годеник. След това разбра, че да бъдеш нечий приятел не означава, че искаш жена. Щом мерна Карън, проумя, че нещо липсва в нашата връзка. Ожениха се само след месец.
Невада добре познаваше хората. Не забеляза следа от притеснение по лицето на Идън, докато разказваше за провалилия се годеж. Гласът й бе равен, безразличен, не трептеше от болка, както когато разказваше за пневмонията.
— Сякаш не си много огорчена, че си го загубила — Невада приближи Идън.
— Не съм го загубила. Още сме приятели.
Невада скептично изви вежди. Идън стоеше неподвижно, а той я приближаваше. Вече усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му.
— Така е. С Марк сме още приятели.
— Значи никога не сте били любовници.
— Откъде разбра? — изненадано възкликна Идън.
— Лесна работа. Щом един мъж те е притежавал, ще те желае до последния си дъх. — Сребристо зелените му очи сияеха. — Той никога не те е любил, за това те е оставил да си отидеш.
ШЕСТА ГЛАВА
Протяжният звук на воя на вълка се разнесе над земята и изчезна с вятъра. Невада замръзна, заслушан с всяка фибра на тялото си. Звукът се повтори и отново изчезна. Напомняше първичният звук, който се крие в човешката душа. След това настъпи тишина.
— Воят на вълка е един от най-прекрасните звуци на земята — приглушено изрече Невада.
Идън не възрази. За нея единствено гласът на Невада, дълбок и плътен, който отсъждаше, че само мъж, който не я е притежавал, би я пуснал да си отиде, можеше да конкурира звукът на дивото. Дори в този миг й се струваше невероятно, че бе изрекъл тези думи. А след това си бе взел пушката и най-спокойно я бе запитал дали иска да отидат на лов.
Споменът предизвика слабост у Идън и пръстите й трепереха. Тя ги сви на фуния пред устата си и извика Бейби.
— Бейби само проверява къде сме — обясни тя. — А и ние знаем къде е.
— Няма да открие следи на кугуар от тази страна — кимна Невада. Но от другата страна на потока е възможно да се натъкне на нещо. Женските екземпляри винаги скимтят високо.
— За това си има причини — побърза да отвърне Идън.
— Така ли? Какви?
Ха сега! каза си тя. Да те видим как ще се измъкнеш.
Бе смутена и развеселена едновременно.
— Просто приеми думите ми — червенината по бузите й не бе резултат от студа.
— Кажи няколко думи и ще видим как ще ги приема.
— Добре — с удоволствие се съгласи Идън, току-що измислила как да се измъкне от неловкото положение. — Ще ти дам учебник по анатомия на котката.
— Носиш ли го със себе си?
— Не — въздъхна тя.
Значи се връщаме към думите.
Идън подозираше, че я дразни. В крайчеца на очите му мерна весели пламъчета. Пое си дълбоко дъх, припомни си, че двамата с Невада са възрастни хора и заговори сякаш водеше семинар.