Спирка на хоризонта
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Диманова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спирка на хоризонта». Краткое содержание книги:
— Няма ли отново да замените контузения пилот?
Мърфи хвърли бърз поглед към Кай, изведнъж промени поведението си и се оживи:
— Извинете, но не знаех, дори не си бях и помислял. Иначе щях да прекъсна разговора. — Той го погледна учтиво и коварно. — Ние сме в определен смисъл конкуренти.
Въпреки опитите си, не успя да го предразположи да му даде задоволителен отговор. Предусещаше у Кай по-голяма опасност, отколкото от Холщайн, и искаше своевременно да се ориентира какво би могъл да очаква.
Лиевен бе успял да спечели искреното му отрицание, а Кай разчиташе да остане неутрален.
Беше му много неприятно, че Мо Филби се колебаеше и кокетничеше. Той прие запознанството на пистата, защото разчиташе, че ще чуе нещо, което да му помогне да оцени конкурента; но подобно развитие на нещата не бе предвидил. По един особено неприятен начин Мо Филби застана между тях, а точно тя трябваше да играе най-незначителната роля.
Като че ли й беше приятно. Забавляваше се с Лиевен и с подигравателен тон водеше с него разговор за спортинг-клуба и новоприетите в него членове.
В автомобилното шествие на асфалта Кай забеляза да спира лимузина. От нея слезе една дама.
Позна партньорката си от играта първата вечер. Беше сама и бавно вървеше по улицата. Движението на главата, положението на раменете й му навяваха спомена и за друга картина: разговора с Фиола по време на танца на терасата в казиното. Стори му се, че това е същата жена.
Поздрави я и след няколко крачки тя изчезна в тълпата пешеходци. Кай погледна Мо Филби; изведнъж тя му хареса. Той извика Фруте и я погали поврата. Чу се музика. Беше спокоен; вече бе взел решение. Музиката на оркестъра звучеше като конфети и захаросани бонбони. Тенекиени неравномерни звуци сред противопоставящи се синкопи, които се преследваха, и после, изтощени, се връщаха към основната тема.
Нещо ставаше с тромпета; при високите тонове пърхаше, но щом звукът станеше по-дълбок и солиден, простенваше и само рядко успяваше да изкара верния тон. Най-сетне и тромпетистът — дебел червенобузест мъж — го забеляза. Той поклати глава, почукна и прослуша тръбата като доктор, дори надникна вътре, прокара пръсти върху клапите, поклати главата си по-силно, после и тромпета и най-сетне се отказа отчаян.
Постави инструмента в скута си, зачете нещо в нотната си тетрадка малко по-надолу. Изпуснал мелодията, той съвсем не знаеше какво да прави.
Доста време почукваше с крак в такт с музиката, но скоро престана; остана да си седи там с по детски безпомощна усмивка на лицето, бездеен и объркан, докато другите свиреха; силният, добре угоен мъж, чието чудно конструирано сърце и фино изваян, сложен мозък не можаха да победят един запушен тромпет.
Това се прие като велика загадка на безпощадната природа.
Когато се разделяха, Кай попита спокойно Мо Филби:
— Искате ли да се поразходите днес следобед с мен? Ще ми се да отида отвъд границата, имам да уреждам нещо. Ще бъде много мило от ваша страна да ме придружите.
Тя бе изненадана; не намери никаква връзка с предишния разговор и се съгласи веднага:
— По кое време?
— Ако не възразявате, ще ви взема в пет.
— Добре.
Тя помоли Мърфи да обядва с нея.
— Мърфи се превръща в трагичен персонаж — каза Лиевен, след като продължиха.
— В момента изглежда по-скоро смешен. — Кай си подсвирна.
— Но ще стане трагичен. За сега ръмжи и на двама ни; не знае кого да нападне. Познати са ми подобни ситуации — обикновено се хвърля към неподходящия.
— А вие да не би да знаете, кой е неподходящ?
Лиевен се замисли и отговори след миг:
— Естествено вие!
Кай се засмя. Понякога начинът ви на мислене е като у древните римляни.
— И двамата сме неподходящи.
— Не ви разбирам.
— Изобщо не мисля, че си правите илюзии. Знаете ли, че всичко това е без значение?
— В началото винаги изглежда така — каза Лиевен с чувство на превъзходство.
— Ще видите. Можем да се обзаложим. Филби е абсолютно равнодушна.
— Към нас засега, да. Но към Мърфи?
— Скъпи Лиевен, единственият шанс на тип като Мърфи е да разсее скуката, но веднага го зарязват, щом се появи нещо, което си струва. Тъй като всичко, което си струва, е преходно, има изгледи след това да го приютят отново. Затова той ще надживее другите. Най-голямата заблуда е да се вярва, че ценностите са дълготрайни. Това е опиум на апостолите на прогреса за масите, които иначе се настройват революционно или меланхолично. Ценното винаги е мимолетно, а посредственото остава. Затова Мърфи е подходящ за съпруг. Собствеността обаче винаги е свързана с ядове, особено ако е обещана на някого и после скрита.