Опитвай докато стане
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Опитвай докато стане». Краткое содержание книги:
Кендрик сложи слушалката, махна перуката си и полира плешивата си глава с копринена носна кърпа. После, като плесна обратно перуката как и да е, повика Луис.
Луис малко се забави, тъй като беше зает с клиент, но след двадесетина минути се плъзна леко в кабинета на Кендрик.
— Копието, шери — попита той. — Готово ли е?
— Разбира се… стана красиво. — Луис притеснено погледна Кендрик. — Това е ужасно опасно, миличък. Наистина съм притеснен.
— Донеси ми го! — грубо заповяда Кендрик. Далеч не му харесваше тази операция, но все си повтаряше за печалбата от три милиона долара.
Когато Луис се върна с копието на иконата, увереността на Кендрик порасна.
— Майстор си, шери. Това е много хубаво.
Той внимателно сравни копието с илюстрацията на оригинала.
— Не можах съвсем точно да докарам цветовете — каза Луис, — но подобието е достатъчно добро.
— Да… Достатъчно добро.
— Моля те, бъди внимателен с това, което правиш, скъпи — каза Луис. — Ще се надигне страхотен вой. Можем да се окажем в затвора.
В себе си Кендрик беше съгласен с това, но сложи копието в куфарчето, оправи перуката си и се упъти към вратата.
— Спокойно, шери. Мисли си за парите, които ще получиш.
Излезе от Галерията, качи се в колата и отиде до хотел „Спаниш бей“, където намери Ед Хадън да се пече на терасата.
— Нека влезем в апартамента ти, Ед — каза Кендрик като се здрависваше с Хадън.
Когато влязоха в луксозния апартамент, на затворена и заключена врата, Кендрик извади копието.
— Човекът ти е добър — отбеляза Хадън, като взе копието и го заразглежда. — Точно това ми трябва.
— Нека да седнем. Намерих евентуално решение как да пренесем оригинала в Швейцария. Ако това не проработи — нищо друго не би могло. Има риск, разбира се, но мисля, че е малък — Кендрик се отпусна в един от фотьойлите.
Хадън се ухили и потри ръце.
— Чувствах се сигурен, че ще измислиш нещо, Клод. Как ще стане това?
— Първо, сигурен ли си, че можеш да вземеш иконата?
Хадън приседна до Кендрик.
— Хайде да не губим време. Казах, че ще имаш иконата във вторник — раздразнено му отговори той. — Ще я имаш? Как ще я пренесеш в Швейцария?
Кендрик му разказа за братовчед си Роджър Мавърик.
— По най-чиста случайност, съпругата на един полицейски офицер дошла в магазина на Роджър да си купува дрехи. Получила пари в наследство. Със съпругата си Лепски ще ходят на ваканция из Европа. Отиват в Париж, Монте Карло и Швейцария. Това означава, че ще минат през митническия контрол на Франция и Швейцария. Братовчед ми й е продал куфари и една от онези четвъртити дамски чантички-куфарчета за козметика. Братовчед ми ще разглоби цялото козметично куфарче, ще постави иконата и пак ще го сглоби. Какво ще кажеш?
Хадън го гледаше втренчено.
— Искаш да кажеш, че ще използваш и едно ченге, за да изнесе тайно иконата от страната?
Кендрик кимна.
— Има ли по-подходящ човек, с който да е по-безопасно? Кой ще ти заподозре един детектив първа степен, пътуващ през ваканцията си, да измъква тайно от страната икона? Митническите служители на летището в Маями много добре познават Лепски. Те само ще му махнат с ръка да мине. А на френските и швейцарските служители ще трябва само да си покаже полицейската значка и те ще му махнат да мине. Харесва ли ти идеята?
Хадън остана замислен дълго време, после се ухили.
— Изглежда, че ние с тебе, Клод, ще ударим много пари. Страшно ми харесва идеята!
— Да — Кендрик притеснено се размърда. — Но пак има проблеми.
Хадън го погледна сърдито.
— Какви проблеми?
— Даваме в ръцете на съпругата на Лепски шест милиона долара, Ед. Тя, разбира се, не знае това, но все едно — на нея ще й бъдат поверени шест милиона долара. Аз нищо не знам за нея. Може да има мозък колкото на кокошка. Може да е една от тези, дето си оставят нещата наляво-надясно, губят ги, забравят ги. Представи си, че остави някъде козметичното куфарче? Следиш ли мисълта ми?
— Тя може да забрави гащите си някъде, но няма да забрави едно такова ценно козметично куфарче.
— Абе, все едно… жените наистина вършат такива ужасни работи, даже диамантите си забравят някъде.
Хадън кимна.
— Прав си. О’кей, Клод, ще го уредя. — Той погледна часовника си. — Ще взема самолета до Вашингтон и ще говоря с Брейди. Трябва да направим така, че някой да бъде със семейство Лепски докато стигнат Швейцария. Брейди ще се погрижи за това.
Кендрик си отдъхна.
— Точно така, Ед. Някой, който няма да изпусне нея или Лепски от погледа си, но предупреди Брейди, че Лепски е хитро ченге. Трябва да бъдат проследени внимателно.
— Остави това на мене. Аз лично ще донеса иконата в твоята Галерия около пет часа във вторник и ще ти кажа какво съм уредил. Не се безпокой, Клод, този план ще проработи.