Мъртвите не дават показания (или Убийство по полски)

Не ми се искаше да споря с него. Бях уморен, адски уморен. Мечтаех само да е минал и разговорът с шефа, за да се завърна в къщи. В леглото.

Квирин усети настроението и мислите ми. Кимна с разбиране, отпи една глътка и рече:

— Да, остава още да разговаряш с шефа си. След второто убийство можеше да имаш много неприятен разговор. Но имахме късмет, че направихме всичко, което трябва и както трябва. Ще можеш спокойно да гледаш сивите, мъдри очи на своя началник…

Бях готов да го запитам откъде, по дяволите, знае, че моят началник има такива очи, но навреме си прехапах езика. Припомних си, че той е прочел всички полски криминални романи и сам е написал единайсет…