Светът е в моя джоб
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Петков
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Светът е в моя джоб». Краткое содержание книги:
Всеки от бандата има своя мотив да рискува главата си, за да пипне големите мангизи.
Но когато идват трудностите проличават и несъвместимостите между тях, неспособността им да намерят общ път.
Една сложна плетеница от страсти и сблъсъци, която се усложнява допълнително и от факта, че този път в бандата има и жена …
На тридесет и три години, Блек знаеше, че неговото собствено бъдеще щеше да е много мрачно, ако не играе всичко за всичко. Имаше предчувствие, че Морган бе в състояние да успее в един удар, който щеше да му даде възможност да живее до края на дните си.
Сърбайки уискито в един ъгъл на стаята за билярд, Блек мечтаеше за частта от парите, която му се падаше, когато отвличането на фургона се осъществи. Двеста хиляди долара! Той ще пътува, ще сравнява прелестите на момичетата от всички страни на Европа, ще иде в Монте Карло, където ще накара банката да подскочи. Той…
Пристигането на Джини Гордън прекъсна внезапно неговите мечти. Тя вървеше в опушената зала, гледайки с враждебен вид играчите на билярд, които я оглеждаха и разменяха иронични усмивки, придружени с удари на лакти и намигвания. Ако Лу Страйджър не бе наложил едно коректно поведение в своето заведение, тя би станала обект на нагли закачки още от момента на влизането си.
„Страшна мацка!“ помисли Блек, изпивайки я с очи.
Тя се спря пред Вратата за стълбището, водещо към залата, която Страйджър пазеше за любителите на тишина.
Джини носеше черен панталон, който прилягаше тясно по ханшовете и риза в бутилковозелен цвят с отворена яка.
„Но тя си има защита — каза си Блек, привършвайки уискито си — Питам се от къде ли идва С нея може да е чудесно… Може би ще успея да я разчувствувам След работата можем да направим едно малко пътуване, ние двамата. Сигурно е ужасно темпераментна! Каквато е закръглена…“
Той стана, прекоси стаята и тръгна след нея по стълбите за първия етаж. Настигна я на площадката.
— Здравей, момиче — каза той — Първи сме. Няма какво да се каже! Този панталон подчертава добре формите ви!
Тя се обърна. Нейните синьозелени очи бяха смущаващи, поради липсата на изражение.
— Не е възможно! — каза тя.
Отвори вратата и като светна лампата, влезе в стаята, приближи се до масата, седна, отвори сака си, вадейки гребен и огледалце и започна да реши бакърените си коси.
Блек взе стол и седна срещу нея, съзерцавайки я с възхищение, с очи впити в гърдите й, които се повдигаха под гъвкавия плат при всяко движение на нейната вдигната ръка.
— И така, предвидено е за тази вечер — каза той. — Не се ли страхуваш?
Тя остави гребена и огледалото и извади пакет с цигари.
— Да се страхувам? Защо? — попита с непринуден тон.
— Е добре, не си нервна! — възкликна Блек, с кръгли очи. — Аз вярвам на думата ти.
Той се наведе напред, за да й поднесе пламъка на запалката си.
Тя разглежда дълго пламъка, преди да поднесе края на своята цигара. Нейните червени и плътни устни се присвиха в бърза като светкавица усмивка.
Блек едва има време да види, дали тя действително се е усмихнала.
— Какво чудно има в това? — запита той рязко.
Очите на Джини отново се завъртяха към запалката. Блек проследи погледа й, констатирайки, че пламъкът трепереше видимо. Откри, че ръката му далеч не бе твърда. С един удар загаси пламъка и с пресилена усмивка се върна на стола си.
— Е добре, ето! Имам съмнения и ще ти каже защо. — Кръстоса ръцете си върху масата и се подпря на нея — Страхувам се, че ако тази вечер работата се завърти зле, това ще попречи на нашия голям удар Не обичам този вид работа. Опитах се да разубедя Франк. По-лесно и с по-малки рискове щяхме да оберем една сервизна база по пътя за Дюка, но той не иска и да чуе за това. В един такъв удар можем винаги да попаднем на някоя гореща глава и да си послужим с оръжие. И ако някой падне, това рискува да хвърли големия ни проект във въздуха.
Тя изпусна пушека през ноздрите си, гледайки го без да мигне.
— Ние сме тези, от които те ще се страхуват. Това е всичко.
— Лесно е да се каже.
Тя повдигна вежди.
— Защо? Когато покажеш на зло куче, че не се страхуваш, то се държи спокойно. Същото нещо е и с хората с лош характер.
Блек събра вежди.
— Не мога да те разбера. Ти работила ли си вече с друга банда?
Очите на момичето се премрежиха.
— Не се опитвай да разбереш — възрази тя сухо.
Блек вдигна рамене.
— Както искаш. Ако обичаш мистериите, не се безпокой! Но не забравяй, че ще имаш най-лошата работа — да събираш портмонетата. Някой клиент може да реши да скочи върху теб. Тогава ще стане гаф.
Понеже се страхуваше, сега се надяваше да уплаши и Джини, но очите й не промениха изражението си.