Милионерът (Комедия в четири действия)
- Автор: Йовков Йордан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Милионерът (Комедия в четири действия)». Краткое содержание книги:
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Иванка и Маринка. Казах им да додат с Александра и Петра. Не са чужди, братовчеди са на Евгения. Шафери и шаферки. Най-после дъщеря ни не е вдовица — ще я оженим, както прилича…
МАСЛАРСКИ. Ето и чекът е готов. Сто хиляди и словом — сто хиляди лева. Май множко са, но няма що. (Сгъва чека и го туря в джеба си; откъм салона грамофонът засвирва. Чува се смях. Масларски и Масларска се споглеждат и се усмихват)
МАСЛАРСКИ. Почна се!
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Най-после!… (Сяда) Ах, как съм уморена! Да легна, ще заспя като умряла. Сега, да доде кметът и попът, и да се свърши. (Като вижда, че Кокичков влиза, скача и тръгва към него) Бай Таско! Донесе ли книжата?
КОКИЧКОВ. А! Че то сватбата почнала. Музика! Танци!
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Донесе ли книжата?
КОКИЧКОВ. Донесъх ги, г-жа, донесъх ги. Аз нали казах, че ще свърша тая работа, свърших я. (Бърка в джеба си) На главата на пои Петра съм стоял. Ето ги. (Подава й книжата, Масларска отива настрана и разглежда книжата) КОКИЧКОВ (на Масларски). Е, г-н Масларски, сватба, а?
МАСЛАРСКИ. Да, бай Таско, сватба.
КОКИЧКОВ. Отбих се тук-таме, питат ме какво ново има. Бе то, новото, аз го знам, ама рекъх хайде да не им казвам. Дадох дума на госпожата да не казвам. Никой нищо не знай. (На Масларска) Как са книжата, г-жа? Да няма грешка?
Г-ЖА МАСЛАРСКА (сгъва книжата). Няма, няма, бай Таско. Благодаря ти.
КОКИЧКОВ. Е, заслужих ли ризата?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Разбира се. Но попът де е?
КОКИЧКОВ. Отби се в къщи да си вземе едно-друго. Ей сега ще доде. Поп Петър е сигурен човек, той ще доде, ей сега ще доде.
Г-ЖА МАСЛАРСКА (на Масларски). Иди се пооблечи. Тури си новите дрехи. Хайде, че няма време. Ей сега ще доде попът и ще почваме…
МАСЛАРСКИ. Ей сега. Чакай да видя какво правят младите. (Излиза)
КОКИЧКОВ. Казвам на г-н Масларски: новото, казвам, беше на устата ми, ама хайде, рекъх, да мълча. Като ги слушах какво дрънкат, а-ха да кажа, ама рекъх — хайде…
Г-ЖА МАСЛАРСКА (започва да нарежда покупките на една табла). Какво приказват?
КОКИЧКОВ. Глупости. Смятат на доктора милионите, приказват за годежа на оная, на Христина. Едни казват, че било истина, други — че било на шега. Аз пък, като знам как е работата, а-ха да кажа, ама рекъх — хайде…
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Те ще се научат, бай Таско, те ще се научат…
КОКИЧКОВ. Ще се научат и ще млъкнат. Знайте ли г-жа, от онзи ден насам четири годежа са се развалили в града.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Четири… защо?
КОКИЧКОВ. Момите не харесват годениците си. Богати искат, милионери искат.
Г-ЖА МАСЛАРСКА Ами! Като че милионерите валят като дъжд.
КОКИЧКОВ. Връщат годениците си и тичат да се записват в дружество „Кавал“.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. То беше то! На тоя кавал се свърши песента!
КОКИЧКОВ. Туй ми беше и мене на устата, като ги слушах ония там… А, ето ги младите!
Масларски влиза, като държи подръка от едната си страна Евгения, а от другата Д-р Кондов. И тримата са облечени празнично.
МАСЛАРСКИ. Ето ни и тримата. Как ни намирате?
ЕВГЕНИЯ. Мамо, как съм? Добре ли ми стои?
Д-Р КОНДОВ. А аз, г-жо?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Не г-жо — мамо.
Д-Р КОНДОВ. Да, забравих. А аз, мамо?
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Добре сте. Хубави сте. Хубави сте и двамата.
КОКИЧКОВ (приближат се до доктора). Докторе, честито! Слушай, оная работа за фабриката, думата си е дума нали?
Д-Р КОНДОВ. Да, г-н Кокичков. Само да не доде жълтата опасност.
Г-ЖА МАСЛАРСКА (тревожно). Каква опасност?
КОКИЧКОВ. Шегува се доктора. Нищо няма.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Докторе, едно цвете трябва да турите на петелката си, булчинско цвете, или една роза. Евгенио, едно цвете да намериш, за доктора една роза.
ЕВГЕНИЯ. Ей сега ще отида да откъсам. И за мене…
Г-ЖА МАСЛАРСКА (спира я). Чакай! Ти тука стой, има кой да отиде. Слугинята ще откъса. А вий отидете отатък, не оставяйте гостите сами. Идете.
ЕВГЕНИЯ. Отиваме, отиваме.
Г-ЖА МАСЛАРСКА. Евгенио, ти пак тичаш сама. Вземи си годеника подръка. Ха така! (Евгения и докторът излизат; в салона грамофонът свири валс. Смехове.)
КОКИЧКОВ. Младички! Хубавички!
МАСЛАРСКИ. Страшно се вълнувам! Като че ще влизам в сражение — нали съм военен Не мога бъда спокоен. И право да си кажа, тук от няколко дни като че наистина водим сражения. Бе дружество основахме, бе реч държахме, бе не знам какво. Сражение след сражение, позиция след позиция…
КОКИЧКОВ. И все успявате, г-н Масларски.
МАСЛАРСКИ (още по-разпалено). Характерът ми е такъв, буен съм. Видя ли опасност, видя ли пречка, разпалвам се като барут. Де е неприятеля? Ето там. Добре, ха сега… хич не ми мига окото. Атакувам в центъра, после (размахва двете си ръце) загръщам двата фланга и…