Само час след изгрева раницата на Келхъун се изпразни, повече храна в нея нямаше. Хората се събудиха и започнаха да изпитват страшен апетит. Дишането им се нормализира, пулсът не приличаше повече на удари на чук, а очите придобиха жив блясък. Но заедно с това те усетиха, че се намират в степен на краен глад. Мозъкът им сега получаваше необходимата доза кислород, обмяната на веществата тръгна по утъпкания път и хората започнаха да умират от глад — в преносният смисъл на думата.
Докторът се превърна в готвач. Той намери близкия ручей и донесе вода, докато гладните смучеха таблетките гликоза и с настървени очи наблюдаваха действията му. Той свари бульон от концентрата — знаеше, че друга храна стомасите им не биха издържали, поне засега.
Гледаше ги, как ядат. Възрастната двойка правеше внимателни глътки и често се споглеждаха. Широкоплещестият чернобрад мъжага с труд се сдържаше да не изгълта на един дъх порцията си. Хелън загребваше с лъжицата си и подаваше на стареца, който още не можеше да се надигне. Ким ядеше и мрачно мълчеше.
Скоро бульонът оказа чудодейното се въздействие и пациентите се преобразиха. Беше късно утро.
Келхъун дръпна настрана Ким.
— През нощта приготвих още ваксина — каза му тихо. — Вие сигурно ще срещнете и други бегълци. Погрижи се да не я разпиляваш напразно. Аз ви бих прекалено големи дози. Мисля, че половин кубик стига за човек.
— А ти? — с тревога попита Ким.
Келхъун повдигна неопределено рамене.
— Ако се наложи, правата ми са огромни. Ние се сблъскахме с най-голямата досега опасност за галактическата култура. И аз съм длъжен веднага да се заема с този проблем.
— Те са цял кораб въоръжени убийци — хрипливо напомни Ким.
— Те не ме вълнуват особено — отговори докторът. — Трябва да се добера до човека в центъра на паяжината, който дърпа нишките. Той сигурно има под ръка и други варианти на вирусите. Ако операцията на Марис-3 е само изпитание на нов начин на завладяване на планети…
— Но те ще те убият!
— Така е — съгласи се Келхъун, — но на моя страна са повече благоприятни случайности, защото аз работя заедно с природата, а те против. И като работник на Медицинската служба съм длъжен да създам ефикасна карантина. Скоро тук ще долети поредния транспортен кораб. — тонът му бе спокоен и деловит.
Ким с изумление гледаше доктора.
— Ти искаш де ги спреш?
— Ще се опитам. Правилата на карантината са доста жестоки.
— Те ще те убият — повтори момъкът.
Келхъун се направи, че нищо не е чул.
— А сега, още нещо. Убиецът ви е намерил, като се е движил край ручея. Той е съобразил, че ще ви трябва вода. Открил е следите ви и по тях е стигнал до лагера. Така и вие ще откриете другите скиталци. Кажете им за опасността. И оръжие… Опитайте се да си набавите колкото се може повече съвременно оръжие. Аз ще ви оставя бластера.
— Струва ми се — процеди през зъби Ким, — че знам, как да си набавим оръжие. Следи по брега на ручея… Знам какво да направя!
— Прекрасно — съгласи се Келхъун. — Скоро организмите ви ще започнат сами да изработват антитела. При крайна необходимост вие можете да ги прехвърлите на болните — изгорете се с нажежен предмет по ръката и от мехурчетата вземете течността. На тези места се съсредоточават антителата. Не гарантирам, че този начин ще заработи, но често е помагал… — той направи пауза.
