Капитан Петко войвода
- Автор: Хайтов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитан Петко войвода». Краткое содержание книги:
Самият войвода не може да понася невинни да изкупват неговите „грехове“. Няколко пъти се опитва той да вразуми Тахир бея да спре мъченията над задържаните, но твърдоглавият бей не иска и да знае. Заобиколен от многобройна стража, той се мисли за напълно сигурен и пет пари не дава за известията на войводата, че ако не престане с преследването на невинни — нищо няма да го спаси от гнева на хайдушката дружина. Напротив, за да покаже, че не се страхува от войводските заплахи, разпраща заптии по селата и подлага на нечувани мъки нови хора.
Така вървят работите — все на криво и на лошо, когато една сутрин в началото на месец декември един софта похлопва на вратата в дома на еноския каймакамин Тахир бея. Кападжията (вратарят) на Тахир бея, който му отваря портата, не успява хубаво да разгледа лицето на благочестивия духовник, защото поради мрачното и студено време той е скрил в бялата си чалма и веждите си, и дори ушите. Духовникът иска по важна работа да се яви на бея. За такива високи гости вратите на бейската къща са винаги отворени и без особено колебание кападжият разтваря вратата, въвежда непознатия софта на двора и отива да доложи на своя господар. След малко се връща и съобщава на смирено чакащия духовен служител, че Тахир бей ще бъде честит да пие по едно татлъ кафе с ранния си гост.
Слугата съпровожда софтата до вратата на бейската одая, отваря му я и се връща да си гледа работата. Останали сами в одаята, непознатият софта, по-висок с две глави от бея, прави дълбоко темане и веднага съобщава, че идва да му предаде тайно и важно писмо от гелиболския първенец Халил бея. Заедно с наричането на тези думи едрият софта бръква под широката си дреха да извади „тайното писмо“, но вместо свитък в ръката му заблестява остър нож.
— Аз съм Петко войвода — убит си, ако мръднеш! — предупреждава необикновеният софта и с няколко думи обяснява на Тахир бея, че под дрехата си има достатъчно оръжие да избие цялото му семейство, ако се опита да вика.
Втрещеният бей е така неочаквано изненадан и ужасен от близостта на стоящия пред него великан, че кое с думи, кое с шепот веднага обещава да му се покорява и мълчи. Споразумението е кратко. Първо: Тахир бей незабавно трябва да освободи всички задържани, заподозрени в помагачество на Петка българи и гърци. Второ: завинаги да се откаже да преследва невинни хора. И, трето — да не е посмял да предприеме нещо за неговото преследване сега, защото войводата е взел всички мерки, ако това се случи — каймакамската къща да бъде превърната на пепел и прах.
Тахир бей приема безусловно всичко и подчертава даденото обещание с тържествена клетва в името на Мохамеда и аллаха. С дълбоко темане едрият софта напуща (бавно и нехайно гостоприемния каймакамски дом, за да изчезне подир малко в кривите улици на градчето Енос, необезпокояван от никого за нищо.
Още на другия ден всички задържани в Еноския казалийски затвор били веднага освободени и никога след това, докато Тахир бей бил каймакамин в Енос, косъм от главата не паднал нито на един невинен българин.
ПОТВЪРЖДАВА СЕ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПОГОВОРКАТА, ЧЕ „ПРЕКЛОНЕНА ГЛАВА САБЯ НЕ СЕЧЕ“
След приключението с еноския каймакамин Хак бей ясно разбрал, че във вилаета няма сила, която да надвие Петка и да спре неговото отмъщение. Щом проклетникът има куража да проникне в дома на каймакамина, то винаги може да се очаква да проникне и в неговата къща или дори в кафенето, където беят ходи по три пъти на ден да пие обичайното кафе. Няма ли да се случи някой ден така, че да се озоват коляно до коляно с хайдутина? Един до друг? Или да го завари някоя вечер у дома му в собствената одая с нож в едната и с пищов в другата ръка?
Всичко това е напълно възможно и Хакъ бей го знае съвсем добре, затова неговият сън е сън на тръни, кафето не слади, а по улицата като ходи бърза и непрестанно се озърта. По три пъти става да провери залостени ли са пътните врати, а в същото време чифликът му все повече запустява, нивите раждат вместо жито бозалък, овчарите пасат овцете под охрана и стъпват на пръсти, а стадата с говеда и коне непрестанно се топят.