Ах, тази Алиса!
- Автор: Лундвал Сам
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ах, тази Алиса!». Краткое содержание книги:
Наоколо се спусна мъгла и остави по земята следи като от нозете на танцуващи елфи. Сред тревата гордо се разхождаха пауни, заобиколени от косове, червено-шийки и лебеди, от зайчета и бели котенца с розови муцунки. Във въздуха се носеше уханието на отминали лета, отекваха шумове от някога съществували светове.
Сред целия този пейзаж, на един малък, затревен хълм се издигаше къща, която по нищо не приличаше на обикновените къщи. Комините й изглеждаха като заешки уши, а покривът й бе от кожа. Под едно дърво пред къщата имаше голяма маса, наредена като за чай — с много чаши, чинии и няколко кани. Заек, катерица и дребно човече с черна шапка седяха плътно притиснати в единия край на масата, без да се вълнуват от кораба, който разсече небето с гръм и трясък и откъдето мина, изпепели тревата и изкорени много дървета.
Корабът се приземи само на стотина метра от странната къща и както винаги, се закова на половин метър от земята. Монтийе се наведе към екрана, за да разгледа подробно картината.
— Ама че коварен мираж — каза той. — Човек би могъл да се закълне, че тази къща е истинска. Вече не ме учудва заблуждението на Жослен и Марта.
— Ако миражите са толкова реални, че могат да подведат кораборобота — подхвърли Кат, — би следвало и ние да сме застрашени от въздействието им.
— Какво искаш да кажеш? Нима смяташ, че тази къща наистина съществува?
— Защо не?
— Ти не си с всичкия си. Виждала ли си някога подобни същества? — Цялото му лице се озари от усмивка. — Впрочем, ако са истински, толкова по-добре. Готов съм да се преборя с всичко действително, пък било то предрешен заек или друга чудесия. — Присегна се и включи електронния мозък на кораба. Разпореди се: — Трябва ми проба от най-горния земен слой. Анализирай я и ми съобщи резултата. Но не се впускай в подробности, интересува ме само дали този слой е от метал, камък или нещо друго. — После се извърна към Кат. — Това ще изясни нещата.
Двамата изчакаха мълчаливо корабът да вземе проба от горния слой и да я анализира.
— Елементарен анализ — обади се корабът — показва, че горният слой на Земята се състои от обикновена, доста плодородна и богата на микроорганизми пръст. Върху тази пръст вирее растение от рода Graminae, по-известно като…
— Достатъчно — прекъсна го Кат и се обърна към Монтийе, — има предвид трева.
— Трева?
— Точно така. А ти какво очакваше?
Монтийе се завъртя на стола си и рязко стана.
— Възхитително! — извика той. — Значи мозъкът на този проклет кораб също прави късо съединение! А и ти, чуваш ли се какво говориш — това място беше космодрум само преди десет минути, със собствените си очи видях, как може тогава да е затревено?
— Но то е затревено — усмихна се Кат.
— Невъзможно. Ще сляза да проверя сам.
Люкът се отвори. Докъдето поглед стигаше се простираше зеленина, няколко огромни стари дървета и странната къща. Монтийе изкриви физиономия.
— Трева! — измърмори той с презрение.
Резултатът от анализа бе верен. Монтийе, който бе коленичил, за да го провери сам, се изправи с напълно объркано изражение на лицето.
— Просто да полудееш — измърмори той и потърси погледа на Кат. — Някъде при гората трябва да съм объркал курса. Това тук не е космодрумът. — Обърна се към човекоробота, който безшумно го бе последвал: — Къде се намираме?
— На мястото, където се е приземил и първият кораб. Няма грешка в курса.
— Тъй значи. А би ли могъл тогава да ми обясниш къде е другият кораб?
— Според данните от компютъра там отсреща. — Металната ръка сочеше право към къщата.
Монтийе се отчая.
— И той е излязъл от строя. Взема къщата за космически кораб.
— Виждам пред себе си къща — обади се невъзмутимо роботът. — Но според всички данни от компютъра корабът трябва да се намира там отсреща.
Монтийе пак се взря в къщата. Тя изглеждаше съвсем недействителна — сякаш взета направо от някоя детска книжка. Недействителен изглеждаше и идиличният пейзаж, който се простираше на всички посоки наместо разрушения космодрум.
Илюзии.
Смахнат свят; надежди, които изведнъж се превръщат в кошмар; несигурност; пробуждане на отдавнашни страхове.
„Някой — помисли Монтийе — си прави шеги с мен.“ Но веднага се поправи: „С нас. Мръсници такива!“
И тръгна към къщата с бавна, но решителна крачка.
Компанията, събрала се на чай, го изгледа с неприкрито неодобрение.