Нощният авиатор

— Спри на мястото си, господине — изкрещя някакво ченге зад него. — Спри на мястото си. Едно движение и си мъртъв.

— Аз съм от пресата, скапаняк — каза Дийс, като вдигна камерата си в едната ръка и картата си за самоличност в другата. Отиде до един от разбитите прозорци с осветения филм, който се бе замотал в краката му като дълъг кафяв гирлянд, и остана там, наблюдавайки как самолетът чесна се засилва по писта 5. За миг самолетът премина като черна сянка през поривистия пламък на пожара, сянка, която приличаше много на прилеп и след това се възнесе нагоре, изчезна, а ченгето продължаваше да го блъска към стената толкова силно, че от носа му потече кръв, но на него не му пукаше, не му пукаше за нищо, и когато риданията отново си пробиха път и излетяха от гърдите му, затворил очи, Дийс продължаваше да вижда как кървавата урина на Нощния авиатор се стича по порцелана, става видима и се завихря надолу по канала. Беше сигурен, че никога няма да забрави тази гледка.