Финансистът

И ето, че в живота му се появи Лилиан Семпъл. Наистина тя беше само едно подобие на идеала му, но и това бе достатъчно, за да станат представите му за жената по-чисти. У нея нямаше и следа от физическата сила и похотливостта на жените от публичните домове, които грубо и безсрамно нарушаваха обществените норми и разбирания за приличие — и дори само поради тази причина тя му харесваше. Той не преставаше да мисли за нея, макар дните му на новата длъжност да бяха така оживени, че прелитаха като светкавици. Борсовият свят, в който попадна Каупъруд, колкото и старомоден да ни се струва днес, направо зашемети младия човек. Залата на фондовата борса на Трета улица в която той влизаше всеки ден и в която се събираха обикновено около сто и петдесет души — самите посредници или техните агенти и чиновници, — не представляваше нищо особено от архитектурна гледна точка. Беше най-обикновено квадратно помещение двайсет на двайсет метра, което заемаше на височина пространството на два етажа — от втория до четвъртия, последния етаж на сградата, но на Франк то се виждаше прекрасно. Прозорците бяха високи и тесни; на източната стена, точно срещу вратата към стълбището, имаше часовник с голям циферблат, а североизточният ъгъл бе запълнен с писалищни маси, столове и множество телеграфни апарати. През първите години след откриването на борсата в залата имаше наредени столове, на които седяха посредниците и изслушваха предложенията за продажба на различните акции. По-късно столовете бяха махнати и на отделни места в залата, върху специални колонки или на пода се изписваше къде и какви ценни книжа се продават. Около тези колонки се трупаха хората, които искаха да сключат някакви сделки. От коридора на третия етаж през една врата се влизаше в малка почти гола галерия за публиката. На западната стена имаше голяма черна дъска, на която отбелязваха курсовете на акциите, предавани по телеграфа от Ню Йорк и Бостън. Зад преградка в средата на залата се намираше писалището на официалния регистратор; на височината на третия етаж върху западната страна пък се намираше един съвсем малък балкон, на който излизаше секретарят на борсовия комитет, когато трябваше да направи някое извънредно съобщение. В югозападния край имаше стая, където се съхраняваха различни отчети п годишни компендиуми, които членовете на борсата можеха да ползват.