Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— А пък аз нищо не чух, сигурно съм изгубил съзнание.
Знайко хвана Винтчо под мишниците, метна го на гърба си и го помъкна към къщи. След като направи няколко крачки, Знайко почувствува, че пак олеква. При следващата крачка Знайко неочаквано се откъсна от земята и полетя заедно с Винтчо във въздуха.
— Що за чудо! Отново изпаднах в безтегловност — помисли Знайко.
Той се смути в първия момент, но после си спомни, че е вързан с въже, и извика:
— Братлета, издърпайте ни по-бърже при вас!
Щом видяха, че Знайко и Винтчо летят все по-нагоре и по-нагоре, дребосъчетата уловиха края на въжето и задърпаха Знайко към къщи. Знайко беше хванал здраво Винтчо за яката, за да не му се изплъзне от ръцете. След миг и те бяха вътре в помещението. Всички искаха по-скоро да видят Винтчо, но доктор Хапчев каза:
— Я си вървете, по-право омитайте се всички оттук. А болния веднага сложете на легло, ще трябва да го прегледам.
Дребосъчетата помъкнаха Винтчо по коридора.
— Ох, братлета, по-полека! — молеше се Винтчо. — Краката ме болят!
Най-после го домъкнаха до стаята му, сложиха го да си легне и го привързаха за кревата с въже. Хапчев се зае да го преглежда. Той дълго чука с пръсти болния по краката, ръцете, гърдите и дори по главата, като се вслушваше в звука, който те издаваха. След това каза:
— Ще трябва да полежиш, мили приятелю… Е-е… М-м-м… в леглото. Но ти не се бой, нищо страшно няма. Просто до известна степен си строшил краката.
— Как тъй съм строшил до известна степен краката си? — попита го Винтчо.
— Е, тъй… м-м-м… ударил си краката силно и от това се е получило… м-м-м… известно разтягане на сухожилията и… м-м-м… известно разместване на ставите… М-м-да-а! След известно време болките в ставите ще утихнат и ти отново ще можеш до известна степен да ходиш… Разбира се, ако това се наложи.
— Защо ако се наложи? — разтревожи се Винтчо.
— Е, защото, ако състоянието на безтегловност продължи, ние няма да имаме никаква нужда да ходим. Ще летим до известна степен.
— Е, добре — отвърна Винтчо, — а не мога ли аз до известна степен да хапна нещо, а? От снощи не съм ял.
— Слушай, какво става там със закуската? — обърна се Хапчев към Болтчо.
— Поради състоянието на безтегловност закуската още не е готова — рапортува Болтчо. — Но понеже Знайко откри място, където няма да се намираме в безтегловност, ще се доберем дотам и бърже ще приготвим закуската на огън.
— Ти, драги, чуй какво ще ти кажа аз — рече доктор Хапчев. — Недей приготвя закуска. Сега е вече време да обядваме. По-добре приготви направо обед, а на болния засега ще дам хляб със сладко.
Хапчев отиде за хляб и сладко, а Болтчо се привърза с въжето и се добра до края на двора. Като почувствува, че отново е придобил тегло, той завърза въжето за оградата и извика на другарите си:
— Слушайте какво, донесете ми тук дърва, кибрит, тенджери, чайник, тиган; донесете и продукти!
Държейки се за опънатото през двора въже, дребосъчетата започнаха да носят на Болтчо всичко, което можеше да му потрябва при сготвянето на обеда.
Всички работеха много енергично, тъй като бяха огладнели здравата. Не взимаха участие в работата само болният Винтчо и Шишко, който продължаваше да се люлее насам-нататък под тавана в трапезарията. Знайко каза, че Шишко е загубил навярно способността си да се ориентира в пространството и не е съумял да се приспособи към състоянието на безтегловност. В действителност Шишко прекрасно се беше приспособил към безтегловността, но понеже беше извънредно хитър, реши да крие това. Докато всичките му другари работеха, той летеше лекичко из стаята и лакомо лапаше грисената каша, която се беше изсипала от тенджерата и плаваше на топки из стаята. За кратко време успя да изяде сам-самичък цяла тенджера с каша, от която не остана и следа.
— Ето ме сит и доволен. Повече нищо не ми трябва! — каза си самодоволно Шишко. — А другите нека се трудят, щом им харесва.
Докато дребосъчетата приготвяха обеда, Знайко се завърза с въжето и почна да наблюдава в двора земното притегляне. Оказа се, че състоянието на безтегловност се наблюдаваше само на двадесет-тридесет метра около къщата. Това беше зоната на безтегловността, както я нарече Знайко. Зад нея започваше зоната на земното притегляне, или зоната на тегловността, както я нарече Знайко. Преминеш ли зоната на безтегловността с помощта на въже, навлизаш в зоната на тегловността, а излезеш ли от пътната врата, можеш да тръгнеш съвсем безопасно по улицата, накъдето си щеш.
След като установи тези научни факти, Знайко каза на Хапчев:
— Сега трябва да разберем дали безтегловността съществува само при нас или се наблюдава и в други части на града. Направи веднага една обиколка из града и разузнай: не е ли забелязвал някой от останалите жители признаци на безтегловност, виене на свят, изпитвал ли е някой усещането, че виси надолу с главата. Всички тези сведения ще ни помогнат да изясним причините на това загадъчно явление. Мисля, че засега не трябва да казваме никому за нашето състояние на безтегловност. Щом се разчуе в града, всички ще довтасат при нас и трудно е да се каже какво може да стане тогава. Добре че с Винтчо всичко мина, общо взето, благополучно, пък и аз трябва да призная, само по едно чудо не си строших краката. Налага се да бъдем крайно предпазливи по отношение на това още недостатъчно, проучено природно явление.