Запознанство на „Нун стрийт“

— Вземи си шапката, Вайдори — произнесе много отчетливо.

— Съжалявам — отвърна Вайдори и стреля.

Пистолетът на Уолц изтрещя в същия миг, двете експлозии се смесиха. Вайдори се олюля, леко се извърна, после отново изправи тялото си. Той се втренчи в Уолц, без да мига.

— Късметът на аматьора — каза и зачака.

Пийт Англич вече бе извадил колта, но от него вече нямаше нужда. Уолц бавно се свлече на една страна. Бузата и месестият му синкав нос се сплескаха върху килима. Той леко размърда лявата си ръка, опита се да я прехвърли през гърба си. После изхърка и застина.

Пийт Англич изрита савиджа далеч от проснатото му тяло.

Вайдори попита провлечено:

— Мъртъв ли е?

Пийт Англич изръмжа, не отговори. Гледаше момичето. То се бе подпряло с гръб на масичката с телефона и прикриваше с ръка устата си — класическата поза на стаения ужас. Толкова банална, че изглеждаше глупава.

Той обърна очи към Вайдори и каза кисело:

— Късметът на аматьор — факт. Но я си представете, че не го бяхте уцелил? Той само блъфираше. Просто искаше да хлътнете още малко, че да не се раздрънкате. Между другото, аз бях неговото алиби в случай на убийство.

— Съжалявам… много съжалявам — каза Вайдори. Изведнъж седна, наведе глава назад и затвори очи.

— Господи, колко е красив! — каза Тоукън Уеър с благоговение. — И смел.

Вайдори хвана лявото си рамо с ръка и силно го притисна. Между пръстите му бавно прокапа кръв. Тоукън Уеър сподавено изписка.

Пийт Англич огледа стаята. Японецът белодрешко бе пропълзял вътре и стоеше в ъгъла — дребна безмълвна фигурка, сгушена до стената. Отново погледа към Вайдори. Много бавно, сякаш неохотно, произнесе: