Аз съм легенда
- Автор: Матисън Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Аз съм легенда». Краткое содержание книги:
Окован във веригите на собственото си съществуване, Робърт Невил се е превърнал в жив мъртвец, но много по-богат душевно и изтънчен емоционално от редица други мъртъвци. В търсене на Корените на Злото този самотник дълбае неуморно миналото на човечеството, на собствените си кошмари, откъдето извира сатанинския ужас, сблъсъка с неведомите Сили на Мрака и със Смъртта. Но Смъртта не е ли всъщност алтернатива на живота, едно друго измерение на тленното, макар и под формата на легенда?
„Аз съм легенда“ — една прекрасна и мрачна история за съвременния вампиризъм, която ще ни накара да повярваме в невероятното и да останем очаровани от срещата ни в Зоната на Здрача…
— Имаш ли нужда от нещо, преди да съм излязъл…
Тя поклати глава.
— Добре тогава, стой си вкъщи и си легни.
— Да — обеща му тя. — Ще си легна, след като Кати излезе.
Той я погали по ръката.
От улицата долетя продължителното пищене на клаксон. Невил допи кафето и облече сакото си.
— Довиждане, скъпа — рече той и целуна Вирджиния по бузата. — Почивай си.
— Довиждане. Бъди внимателен, Боб!…
Той прекоси моравата. Прахолякът, който продължаваше все още да се носи из въздуха, застърга в зъбите, пресуши ноздрите му.
— Здрасти — поздрави той бодро, след като влезе в колата и тръшна вратичката зад гърба си.
— Здравей, приятелю! Хайде, закъсняваме! — отвърна му Бен Кортман.
[# …Продукт на дестилацията на чесновия лук (от семейство кремови, в което влизат чесън, праз, кромид, планински лук, шалот и див чесън), на цвят е белезникав, почти безцветен, с остра, специфична и упоителна миризма, съдържащ много от сулфидите на чесъновидните. Съставки: 64,6% вода, 6,8% протеини, 0,1% мазнини, 26,3% въглеводород, 0,8% пепелно вещество и 1,4% целулоза.]
Така-а-а… Невил подхвърли в дясната си длан скилидката чесън. В продължение на седем месеца той беше увесвал по прозорците на къщата гирлянди чесън, без да има ни най-малка представа какво всъщност отблъсква вампирите далеч от дома му.
Остави внимателно скилидката на ръба на умивалника. Празът, кромидът, планинският лук, шалотът и дивия чесън… Дали и те щяха да дават същия ефект като чесъна? Ако се окажеше така, то той щеше да е най-големият глупак да ходи и търси чесън на километри, след като старият лук никнеше почти навсякъде…
Наряза на ситно чесъна с ножа, подуши лютивата миризма, наслоила се по ръба на острието. Е, добре! Ами сега накъде? Избликналото в съзнанието му минало с нищо не му беше помогнало, освен с навяните спомени за разговори за вируси, за комари, за приносители на зараза… Но причините за злощастието не бяха в тях, в това той бе убеден. Нещо повече — нахлулият спомен бе пробудил у него остра болка. Всяка изплувала дума бе като удар с нож, разкъсваща шевовете на стари, незараснали рани. Всеки спомен за нея…
В крайна сметка той се беше отказал. Опита се да стъпи здраво в настоящето, да се хване за конкретните данни и факти. Да не се поддава на болката… Щеше ли да се наложи отново да търси забвение в алкохола? Щеше ли да намери сили отново да продължи… И куража да…
Пак се вглъби в текста пред себе си. 64,6% вода… Нима беше това? Абсурд! Вода има във всяко едно нещо. Протеини? Не. Мазнини? Въглеводород? Не! Пепелно вещество? Не. Целулоза? Не!
Тогава какво?
Специфичната миризма, вкус и аромат на чесъна се дължат на особеното етерично луково масло, съставляващо 0,2% от неговото тегло, състоящо се предимно от сулфиди на чесновия лук…
И може би търсеният отговор се криеше някъде тук, в този заплетен лабиринт от съставки и непонятни химически съединения?
Той продължи четенето.
Сулфидите на чесновия лук могат да се получат по синтетичен път чрез специална преработка, ако се нагреят до 100° гликозиди от бяло синапено семе и калиеви сулфиди…
С въздишка на досада той се отпусна назад. Откъде, по дяволите, щеше да намери гликозиди от бяло синапено семе и калиеви сулфиди? Както и необходимите материали, за да обработи сместа?
„Чудесно! — присмя се на себе си. — Още ненаправил и първата крачка и вече си разби носа!“
Изправи се уморено, закрета към бара. В момента, в който надигна бутилката да си налее уиски, се сепна, опомни се. Не! Не трябваше да продължава напред така слепешката! Нямаше да води това скотско и безполезно съществуване, докато старостта или някоя злополука не сложеха край на и без това тъжните му дни! Или щеше да намери отговора, който търсеше, или щеше да прати всичко по дяволите, включително и самото съществуване!
Погледна часовника. Десет и двайсет. Имаше време. Отвори телефонния указател, намери, каквото търсеше. Беше в Ингълууд. Излезе.
Няколко часа по-късно той надигна изнурена снага иззад тезгяха-лаборатория. Вратът му се бе схванал. В ръка държеше подкожна спринцовка, напълнена с чеснови сулфиди. И за първи път от началото на самотата у него затрепка доволството, че най-сетне е свършил нещо полезно…
Изпълнен с трепетна възбуда, той се завтече към колата, седна зад волана и кара така, докато не излезе извън градските покрайнини, малко зад „прочистената“ зона. Всяка „прочистена“ сграда беше обозначил с тебеширени кръстни знаци. Малко вероятно бе други вампири да се бяха промъкнали тук, за да се крият наново из къщите, но сега нямаше време да проверява.