Наследникът от Калкута
- Автор: Штильмарк Роберт Александрович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Тодоров
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Наследникът от Калкута». Краткое содержание книги:
От шхуната спуснаха две лодки. Те бързо се понесоха към нас.
«Пирати! — мярна се в ума ми. — попаднахме в засада!»
Обзет от ужас, аз се затичах към долната каюта. Беше твърде опасно да остана самичък в горната каюта. Тичах, притиснал към гърдите си кожената торбичка с моите спестявания и документи, и ще ти призная, дъще — реших да се скрия под широкия креват на мис Емили, закрит със завеса.
Скоро в каютата влязоха мис Харди и сър Фредрик Райланд и аз се оказах неволен слушател на тяхното кратко обяснение. Твърде скоро думите «Емили!», «Фред!» потънаха във въздишки и целувки.
Когато вратата на каютата отново се открехна и пропусна бащата, главата на девойката лежеше на гърдите на джентълмена, а джентълменът притискаше тая глава към устните си. Щом видя бащата, сър Фредрик освободи девойката от прегръдките си и я поведе за ръка към мистър Харди.
«Сър — развълнувано заговори младият човек, — сър, ние с Емили се обикнахме завинаги. Позволете ми да отида да се сражавам за нашето общо бъдеще, защото в противен случай ще трябва да търся в този бой само смъртта си!»
«Бог да ви благослови, деца!» — отвърна старият Харди.
Мис Емили свали от гърдите си и окачи на шията на сър Фредрик една старинна златна католическа иконка и младият мъж, след като притисна до себе си още веднъж бъдещата си съпруга, изтича на палубата, дето вече бе изтрещял първият изстрел от нашето корабно оръдие. Терзан от тревога и страх, аз лежах неподвижно в тясното си убежище, като се вслушвах в залповете, в зверския вик на злобните изчадия на ада и в шума на ръкопашната схватка, която закипя над главите ни. При настъпилата след това тишина на вратата на каютата тихо се почука. Влезе сър Фредрик; камизолата му беше обляна в кръв, лицето — очерняло от барутен дим.
Заедно с мистър Харди те залостиха вратата, напълниха пищовите си и изпитаха шпагите. Добрият мистър Харди се заинтересува за моята съдба и сър Фредрик Райланд изказа предположение, че съм се скрил някъде в трюма.
Корабът ни, намиращ се вече във властта на пиратите, тръгна нанякъде. Отпуснала се на леглото си зад завесата, мис Емили горещо се молеше. В това време горе отново се възобновиха изстрелите и мистър Райланд обясни, че се е започнало сражение между пиратите и екипажа на френските лодки. Този бой беше кратък — пиратите заставиха французите да отстъпят.
Скоро през прозореца на каютата моите спътници видяха приближаващия се борд на пиратската шхуна. Диви, тържествуващи крясъци се раздадоха над нас. Усетих тласък и дочух тропот на крака по целия кораб.
От ужас почти бях припаднал и вече бях загубил всякаква надежда! Вратата затрещя и озверелите лица на грабителите се появиха на прага. Мис Емили извика и припадна, сър Фредрик Райланд я закри с тялото си, а мистър Харди стреля срещу нападащите. Той срази един от тези нехранимайковци, но в същия миг сам падна мъртъв под техните изстрели…“