Торнадо
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Торнадо». Краткое содержание книги:
Карл Хърболд е хитър, умен и абсолютно откачен тип, който не се спира пред нищо. Скроява подъл план и успява да избяга от затвора. Крайната му цел е Мексико, но преди това решил да мине през едно ранчо край Блуър, където никой не го очаква…
Шериф Ези Хадж тържествено и с почести излиза в пенсия. Празникът обаче не му се услажда, защото се оттегля с чувство на поражение и горчивина — гложди го мисълта за така и неразкритото убийство на Патси Маккоркъл, младо момиче, известно в града с лекото си поведение. Макар и пенсиониран, шерифът решава сам да продължи разследването. А подозренията го отвеждат там, където най-малко предполага…
— Няма да ходиш при него, чу ли, Дейвид?
— Но той е добър — възрази тъжно хлапакът. — Обича динозаврите.
— Тук е, за да работи, а не да си играе с теб.
Ана въздъхна.
— Каза ли откъде е? — попита тя със знаци.
— Доколкото разбрах, се мести от място на място.
Младата жена погледна озадачено свекър си, за да му покаже, че не го е разбрала.
— Да не е скитник?
— Не, работи. Просто не се задържа на едно място. Нищо чудно утре да си тръгне и оттук.
— А според теб ще си тръгне ли, дядо? — ахна разтревожен Дейвид. — Ще си тръгне ли, мамо?
Тя му показа с ръце, че не знае. Делри каза на момчето да приключва с вечерята и то се подчини, без да проговори. Ана тайничко се надяваше, че синът й ще попита още нещо стареца. Искаше й се да научи повечко за Джак Сойър, но реши засега да не издава любопитството си.
Всяка вечер, щом се нахранеха, Дейвид събираше чиниите от масата и ги занасяше на мивката, а Ана и Делри пиеха кафе и обсъждаха случилото се през деня.
Делри не бе от приказливите и затова нямаше нищо против мълчанието на снаха си. Но тази вечер бе дори по-смълчан от друг път. По едно време Ана попита със знаци:
— Прочете ли във вестника за тържеството по случай пенсионирането на Ези Хардж?
— Мен ако питаш, отдавна му беше време да излезе в пенсия — отвърна той. — Сигурно наближава осемдесетте.
Ана се подсмихна, както държеше чашата с кафето. Пенсиониралият се шериф не беше много по-възрастен от Делри.
— Трябваше да идеш на тържеството. Имало е много хора. Сигурно си щял да срещнеш доста познати.
— А, без мен! Билетите струваха двайсет долара единият.
Но свекър й не бе отишъл на тържеството не защото билетите са скъпи. И без пари да бяха, пак нямаше да стъпи на празненство, организирано от общината. И през ум не му минаваше, че на Ана може би й се ходи. Откакто тя се помнеше, шериф на окръга беше все Еди Хардж. Според нея той заслужаваше да го изпратят както подобава. Но ако бе помолила да отидат, Делри нямаше да й откаже.
Първия път, когато я бе довел вкъщи, за да я запознае с баща си, Дийн я бе предупредил, че той си е саможив и необщителен. След време Ана установи, че това е само част от истината. Майката на Дийн — Мери, бе втора жена на Делри. Преди да намери щастието с новото си семейство, той бе изживял ужасни времена. Тези тежки години се бяха отразили на характера му.
Малкото забавления, които си бе позволяват, си бяха отишли заедно с Мери и Дийн. С времето малцината му приятели престанаха да го търсят, за да му съобщят, че ще се събират. Той сякаш не го забелязваше и не им се сърдеше.
В началото Ана си мислеше, че се притеснява от недъгавостта й и не иска да прибягва пред другите до езика на знаците. Или може би я съжалява, задето е овдовяла толкова младичка, и не иска да я оставя сама вкъщи, особено след като се беше родил и Дейвид.
Малко по малко обаче тя си даде сметка, че саможивостта му няма нищо общо с нея. Свекър й просто мразеше хората. Презираше ги заради тяхното любопитство и клюки. Отблъскваше всяка проява на приятелство или добрина, защото се съмняваше в подбудите. Предпочиташе да живее почти като отшелник. Това, че снаха му е глуха, му беше само добре дошло и му служеше за чудесно оправдание.
— Днес успя ли да свършиш всичко?
Въпросът му я откъсна от нейните мисли. Тя най-неочаквано се сети нещо и вдигна пръст, за да покаже, че ще се върне веднага. Взе от дамската си чанта една визитна картичка и я занесе на Делри.
— Емъри Ломакс — прочете той името, сетне изруга. — Ана се надяваше, че е казал думите тихичко, така, че Дейвид да не го чуе.
— Ходих до банката — обясни му тя. — Господин Ломакс дойде чак от другия край на салона, за да ме поздрави.
— Мазник.
Макар че думата сякаш нямаше връзка с разговора, Ана разбра какво има предвид старецът. „Мазник“ обрисуваше много точно банковия чиновник. Всеки път, когато Ломакс я докосваше, а той го правеше винаги, щом я видеше, на нея й идеше да хукне и да се измие.
— Помоли касиерката, която владее знаковия език, да му превежда.
— Какво толкова има да ти казва?
— Напомни, че сме закъснели с лихвите…
— Вчера му ги преведох.
— Казах му го. А той ми рече, че трябвало да се срещнете, за да сте обсъдели кога ще започнеш да погасяваш и главницата. Предложи да дойде тук.
— Има си хас да не предложи!
— За да не си се разкарвал до града.
— Дрън-дрън! Не за да не се разкарвам аз, а той да огледа хубавичко фермата. — Делри взе една от клечките за зъби в стъклената съдинка в средата на масата, пъхна я в устата си и се изправи. — Ще ида да погледам телевизия. Може би тази вечер, освен лоши ще има и добри новини.