Героични години
- Автор: Кронин Арчибалд Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Героични години». Краткое содержание книги:
Силните и колоритни образи в романа, динамиката на действието, необичайните и на места дори страховити събития, драматичните ситуации, в които д-р Стърлинг спасява безнадеждно болни и голямата човечност, с която Арчибалд Кронин описва всичко това — ето качествата на този увлекателен роман, който сигурно и у нас ще придобие популярността на „Цитаделата“.
За да изпълни правилника на института, трябваше да попълни някакъв формуляр, преди да бъде приет. Това беше обикновена формалност. Но все пак изразът му се помрачи, когато наближи канцеларията. Той почука и влезе.
Д-р Овъртън се бе облегнал в люлеещия се стол, зад отрупаното с книжа писалище, опрял нозе о подпората на прозореца. На облегалото на стола, съвсем близо до него, бе седнала сестра Даусън.
Изненадана, сестрата се изчерви, а вълна от смутено недоволство заля челото на Овъртън.
— О, вие ли сте, Стърлинг?
Докато сестра Даусън се смъкваше от стола, прибирайки косите под касинката си, той се обърна към нея с престорена важност:
— Значи, свършихме, сестра. Листовете за храната може да ми донесете по-късно.
— Добре, докторе.
— Да видим сега, Стърлинг! — започна провлечено Овъртън, без да мръдне. — Тия проклети листове бяха тук някъде! Знаете ли, че сте много щастлив, загдето можахте да получите стая в отделението на Анна, когато имаме такова претрупване от сериозни случаи?
— Напълно съзнавам незначителността си — отвърна Дънкан като прехапа устни.
— О, не ме разбирайте криво! — Овъртън се усмихна с някогашната снизходителност. — Само че… навярно не си въобразявате нито за миг, че тя може да стори нещо за ръката ви?
— Не — отвърна горчиво Дънкан, — идвам просто да си почина.
— Забавно! Както и да е, трябва да призная, Стърлинг, че сполучихте с Анна: тя е дама, която се движи в добро общество. А, вярвайте ми — Овъртън се усмихна многозначително, — влиянието на жените е нещо много важно.
Дънкан настръхна. В намека имаше нещо толкова низко, толкова отвратително, че би могъл да повали Овъртън от стола му.
— Да свършим! Имам много работа преди да постъпя.
— Не бързайте, драги! — Овъртън почна да играе нарочно с една линийка. — Амбициозен сте, нали?
— Вие не сте ли?
— Какво искате да кажете? — Овъртън пак се усмихна. — Нима не съм наследил тази черта от баща си? Знаете вече, че той почна да строи новата си хидроелектрическа юзина в Линтън — за да доставя електрическа енергия за осветление и движение в половината източна област. Старецът ще натрупа милиони от това. Аз съм същият, Стърлинг. Трябва да бъда оценен, да говорят за мене, да бъда винаги на първо място.
— Всички са позеленели от завист за длъжността ви тук — каза насмешливо Дънкан.
— Господи! — Овъртън благоволи да прояви изненада. — За мене това е само трамплин към по-нататъшното ми издигане. Следващата стъпка е помощник-управител на болницата Виктория. След това отивам в Единбург във Фондацията Уолас — той замълча внушително. — Д-р Инглис е най-важната личност там, а мисис Инглис е моя много добра приятелка. С моя ум, влияние и връзки, обзалагам се на пет лири срещу шилинг, че след пет години ще бъда шеф на Фондацията.
Дънкан го погледна мрачно и предизвикателно. Изпитваше горещо желание да приеме баса. Но само каза със смразяваща насмешливост:
— Нищо не е по-хубаво от високите стремежи.
— И от внимателното напредване.
Овъртън захвърли линийката на писалището и почна да се занимава със съответните формуляри.
— Повечето от моя род отиват направо в съответните гостни. Пак при дамите! И то, както бихте могли да предположите, когато нахълтахте тук, невинаги за делови разговори. Трябва да кажа пак, че сполучихте с Анна. Да! А сега, подпишете се тук! Ще се погрижа да ви дадат стаята.
Като подписа формуляра, Дънкан напусна канцеларията със студена и мрачна ярост. Безочливостта на Овъртън, суетното му, себелюбиво тщеславие винаги го вбесяваха. А низкият намек за отношенията му с Анна беше последен удар. Той се постара яростно да го забрави.
Но Овъртън не забрави. А Овъртън имаше зли, бъбриви уста. Не след много историята за предстоящата операция, съответно украсена, се пръсна из целия Сент Андрюс. Тя беше вкусно лакомство за любителите на скандали. След два дни мисис Инглис спря Дънкан, когато той мина край нея по обяд, на връщане от клиниката.
— Чувам много да се говори — каза поучително тя, — за д-р Гайслер и за вас. Вярно ли е това, което се разправя?
— Какво се разправя?
Тя се запъна смутено.
— Че сте винаги с нея, че във всяко време влизате и излизате от стаята й. Д-р Овъртън ми каза.
— Погрижил се е да ви поднесе всички местни лъжи.
Тя се изчерви.
— Той смята просто за свой дълг да ми съобщи това. Казвам ви ясно, че това не ще бъде полезно за кариерата ви. Говорих вече със съпруга си по тоя въпрос.