Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Гай Марий — обърна се към него Цезар, който като че ли се бе почувствал неловко, — бих искал да те запозная с Луций Корнелий Сула, който вече не ми е просто съсед, а е наш общ колега сенатор и при това се готви да стане мой зет.
— Брей! — не успя да се въздържи да възкликне Марий, докато протягаше ръка към Сула. — Късметлия си ти, Луций Корнелий.
— Вече имах случай да се убедя в това — отговори му топло Сула.
Този ден Цезар се показваше крайно нетрадиционален — запази централната кушетка само за себе си с Марий, а покани Сула да седне на лявата; според думите му това не било, за да засегне бъдещия си зет, а за да се създаде впечатлението, че около масата са се разположили повече хора, пък и на хранещите се да е по-удобно.
„Интересно — мислеше си Марий и вътрешно се мръщеше неразбиращо, — никога преди не съм виждал Гай Юлий Цезар да се държи неловко, независимо пред кого се намира. Но този хубавец явно му въздейства по някакъв начин, изважда го от равновесие…“
Скоро дойдоха и жените, всяка от които седна на малкото си столче срещу половинката си, и вечерята можеше да започва.
Колкото и да не му се искаше да играе ролята на разнежения, застаряващ съпруг, Марий не можеше да устои на изкушението и погледът му почти не се откъсваше от Юлия. В отсъствието му тя се беше превърнала в пищна зряла жена, изтънчена, уравновесена, винаги готова да се справи със задълженията си, и което беше най-важното — в прекрасна майка и домакиня, накратко — в мечтаната от всеки съпруга. Докато според Марий Юлила никак не се беше променила към по-добро. Вярно, че не бе имал случай да я зърне в онзи й ужасен вид, до който я беше докарало продължителното гладуване, а сега тя беше възвърнала много от някогашните си прелести, но като че ли болестта я беше белязала завинаги да страда от една всеобща недостатъчност — недостатъчно плът, недостатъчно ум, недостатъчно опит, недостатъчно радост и задоволство от каквото и да било. Говореше припряно, жестовете й бяха резки, не можеше да си намери място на стола и изобщо през цялото време изглеждаше наплашена и сякаш всеки момент щеше да скочи и да избяга. Очевидно се вълнуваше единствено от годеника си и постоянно търсеше вниманието му, което не му позволяваше да разговаря с Марий и Цезар.
Самият Сула, както забеляза Марий, явно не се оплакваше от това отношение и по всичко личеше, че сам е твърде привързан към Юлила — останал навярно безсилен пред чара й, който тя използваше, за да го примами към себе си. Но както мислещият винаги практично Марий реши, това щеше да продължи най-много половия година след брака им. Не беше Луций Корнелий Сула младоженецът, за когото жените мечтаеха. Нищо у него не подсказваше, че отдава голямо значение на близостта с нежния пол, още по-малко — че ще се остави да бъде сложен под чехъл.
След като свършиха с вечерята, Цезар обяви, че двамата с Гай Марий ще се оттеглят в таблиния, за да проведат поверителен разговор.
— Всички могат, ако искат, да останат тук или да се занимават, с каквото намерят за добре — обърна се той към Сула и жените. — Но двамата с Гай Марий не сме се виждали отдавна и имаме много да си казваме.
— Доста неща са се променили в дома ти, Гай Юлий — отбеляза гостът, след като двамата се разположиха удобно в таблиния.
— Така е и тъкмо затова настоявах да се усамотим.
— Е, ето че на Нова година ставам консул и мога да кажа, че съм постигнал всичко, което съм желал в живота — усмихна се доволно Марий. — И всичко това дължа единствено на теб, както и щастието да открия такава прекрасна съпруга в лицето на дъщеря ти, която да ме подкрепя във всичките ми начинания. Почти нямах време за нея през няколкото дни, откакто съм тук, но мисля, че след като изборите вече минаха, спокойно мога да й се отдам целият. След три дни ще я заведа заедно със сина ни в Бая за един месец, където, надявам се, да забравим за всичко останало.
— Не можеш да си представиш колко ме радва мисълта да знам, че се отнасяш с дъщеря ми с толкова нежност и уважение.
Марий се облегна на стола си.
— Прекрасно. А сега да си поговорим за Луций Корнелий Сула. Доколкото си спомням, именно бъдещият ти зет беше онзи млад аристократ, за когото ми беше споменал преди време, че е лишен от нужните средства, за да заеме полагащото му се място в обществото. Какво се е случило, че положението му толкова се е променило?
— Според него просто имал голям късмет. Твърди, че целият му живот се променил от мига, в който срещнал Юлила. Мисля, че трябва да си сложи второ прозвище до онова, което е наследил от баща си — Феликс. Въпросният баща беше пияница и изобщо най-пропадналият тип, когото можеш да срещнеш, но преди петнадесетина години се ожени за богатата Клитумна и скоро след това взе, че се спомина. Луций Корнелий се срещнал с Юлила на Нова година — пред три години почти — и тя му подарила венец от трева, без дори да си дава сметка за смисъла на подобен жест. Самият Сула твърди, че тъкмо от този миг късметът му проработил. Първо умря племенникът на Клитумна, който беше единственият й наследник. След това умря и една жена, Никополис, която завеща цялото си скромно богатство на Луций Корнелий — по всичко изглежда, че са били любовници. А само няколко месеца по-късно се самоуби и Клитумна. Понеже вече нямаше нито един пряк родственик, цялото й състояние — къщата до нас, вилата в Цирцеи и още десетина милиона денария — отиде у Луций Корнелий.