Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
От кого или от какво се боеше толкова? Откъде бе тръгнало всичко? Засега най-важно изглеждаше взривяването на автобуса. Ако полицията успееше да открие кой и защо го е извършил, щяха да разберат дали е било насочено срещу Дани. И ако се окажеше така, ако полицията намереше извършителите, щяха да направят огромна крачка към онова, което Хари все още вярваше дълбоко в сърцето си — че Дани няма вина и всичко е инсценирано. По някаква неизвестна причина.
Отново чу гласа, изпълнен със страх.
Боя се, Хари… Не знам какво да сторя… или… какво ще се случи. Бог да ми е на помощ.
11
23:30
След като не успя да заспи, Хари излезе и тръгна по Виа Кондоти. Просто скиташе сред късните минувачи и зяпаше витрините. Преди малко бе позвънил в Лос Анджелис, за да разкаже на Байрън Уилис за срещата си с Яков Фарел и да го предупреди, че вероятно ще бъде потърсен от ФБР. После обсъди с него нещо съвсем лично — къде да погребат Дани.
Тази подробност — за която Хари изобщо не бе помислил — изникна, след като младият отец Бардони, с когото се срещнаха в апартамента на Дани, му съобщи по телефона, че никой не знае отец Даниъл да е оставил завещание и поради това директорът на погребалното бюро трябва да се свърже с колегата си в града, където ще бъдат погребани останките на Дани след пристигането.
— Къде би искал той да го погребем? — тихо попита Байрън Уилис.
Хари можеше да отговори само едно:
— Не знам…
— Имате ли семеен парцел?
— Да — каза Хари. Имаха парцел в родния си град Бат, щата Мейн. В едно малко гробище над река Кенебек.
— Би ли му харесало там?
— Байрън, аз… просто не знам…
— Хари, обичам те и знам, че страдаш, но решението е само твое.
Хари се съгласи, благодари му и излезе. Сега вървеше и размишляваше. Чувстваше се неспокоен, дори притеснен. Байрън Уилис бе най-добрият му приятел, но и с него говореше за семейството си само в най-общи линии. Байрън не знаеше нищо повече от това, че Хари и Дани са израснали в малко крайморско градче в Мейн, че баща им е работил на доковете и че на седемнайсетгодишна възраст Хари получил стипендия за Харвард.
Всъщност Хари не бе разговарял с никого за семейството си. Нито с Байрън, нито със съквартирантите си в колежа, нито с жените. Никой не знаеше за трагичната смърт на сестра им Мадлин. Никой не знаеше, че само година по-късно баща им загина при злополука в пристанището. Че объркана и изплашена, майка им се омъжи повторно след по-малко от десет месеца и трябваше да се преселят в мрачната викторианска къща на овдовял търговец на замразени храни, който имаше още пет деца, изобщо не се свърташе вкъщи и смяташе брака за средство да си осигури безплатна домакиня и детегледачка. Че в юношеството си Дани вечно имаше неприятности с полицията.
Или че двамата братя бяха сключили споразумение да се измъкнат час по-скоро, да оставят завинаги в миналото тия дълги и мрачни години, да избягат, без да поглеждат назад… и да си помагат взаимно да стане така. Сториха го наистина, но по различни пътища.
Как, по дяволите, след всичко това да приеме съвета на Байрън Уилис и да погребе Дани в семейния парцел? Та той би се преобърнал в гроба! Или направо би изскочил навън, за да сграбчи Хари за гърлото и да го метне на своето място! А утре човекът от погребалното бюро щеше да го попита къде да изпратят останките след пристигането им в Ню Йорк. Какво да му отговори? При други обстоятелства би било забавно, дори смешно. Но сега не беше. До утре трябваше да намери отговор. А все още нямаше ни най-малка представа.
Половин час по-късно Хари се върна в „Хаслер“, потен и разгорещен от разходката. Когато спря на рецепцията да си вземе ключа, все още не бе стигнал до решение. Искаше само да иде горе, в стаята, да си легне и да потъне в забравата на дълбок, непробуден сън.
— Една жена е дошла да ви види, мистър Адисън.
— Жена ли? — Хари не познаваше никого в Рим, освен полицаите. — Да не би да грешите?
Портиерът се усмихна.
— Не, сър. Много привлекателна, със зелена вечерна рокля. Чака ви в зимната градина.
— Благодаря.
Хари се отдалечи. Вероятно от кантората бяха помолили някоя клиентка в Рим да го поразсее. След тежкия ден съвсем не му беше до забавления. Пет пари не даваше коя е и как изглежда.
Когато влезе, тя седеше сама на бара. За момент дългата кестенява коса и изумруденозелената рокля го заблудиха. Но веднага разпозна лицето; беше я виждал стотици пъти по телевизията със знаменитото й бейзболно каскетче и военно яке да предава репортажи под артилерийски обстрел от Босна, от мястото на последния терористичен акт в Париж, от бежански лагери в Африка. Не беше актриса. Казваше се Адриана Хол, най-добрата европейска репортерка на У Ен Ен — Уърлд Нюз Нетуърк.