Дивергенти

Сини фенери висят на неравни разстояния над стъклените панели, подобни на онези, които осветяваха Залата на избора. Засияват все по-ярко с угасването на слънчевата светлина.

Наоколо е пълно с хора, всичките облечени в черно, които викат и разговарят оживено, жестикулирайки. Не забелязвам нито един по-възрастен сред тях. Има ли изобщо възрастни в кастата на Безстрашните? Дали успяват да доживеят до по-напреднала възраст, или пък ги отпращат някъде, когато вече не могат да скачат от движещи се влакове?

Група дечурлига тичат по необезопасената пътека с такава скорост, че сърцето ми започва да блъска в гърдите и едва не им шкрещявам да вървят по-бавно, преди някои да е пострадал. В паметта ми изникват подредените улици на Аскетите: колона от хора в дясната страна се разминава с колона от хора в лявата, мълчаливо разменяйки бегли усмивки и леки кимвания. Стомахът ми се свива. Но и хаосът на Безстрашните си има своя чар.

- Ако ме последвате - казва Фор, - ще ви покажа бездната.

Повежда ни напред. По стандартите на Безстрашните лицето на Фор изглежда кротко в анфас, но щом се извръща настрани, забелязвам татуировка, която се подава изпод яката па блузата му. Той ии води към дясната част на Ямата, която е подозрително тъмна. Присвивам очи и забелязвам, че подът, върху който стоя, свършва при една метална преграда. С наближаването на преградата дочувам рев - вода, стремително падаща вода, която се разбива о скалите.

Поглеждам през ръба. Подът свършва под остър ъгъл, а няколко етажа под нас минава река. Буйната вода се блъска в скалата под краката ми и изригва нагоре. От лявата ми страна е по-спокойна, но отдясно е разпенена от битката с камъка.

- Бездната ни напомня, че има тънка граница между храбростта и глупостта - крещи Фор. - Един лудешки скок от този ръб ще сложи край на живота ви. Това се е случвало преди и ще се случва и занапред. Чувствайте се предупредени.

- Това е невероятно - казва Кристина, докато се отдалечаваме от парапета.

- Невероятно е точната дума - кимам в отговор.

Фор повежда групата послушници през Ямата по посока на една зееща в стената дупка. Помещението, в което води тя, е достатъчно добре осветено, така че успявам да видя къде отиваме: столова, пълна с хора и тракане на сребърна посуда. Когато влизаме, Безстрашните вътре стават. Аплодират ни. Тропат с крака. Викат. Шумът ме обгръща и нахлува в мен. Кристина се усмихва и секунда по-късно аз също се усмихвам.

Оглеждаме се за свободни места. Двете с Кристина откриваме полупразна маса в единия край на помещението и аз се озовавам между нея и Фор. В центъра на масата има плато с храна, която не разпознавам: кръгли парчета месо, пъхнати между две кръгли хлебчета. Стискам едно от тях между пръстите си, без да съм сигурна какво точно трябва да правя с него.

Фор ме смушква с лакът.

- Месото е говеждо - казва. - Сложи това отгоре му. -Той ми подава малка купичка, пълна с червен сос.