Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)

Автор: Кристи Агата
Язык: болгарский
Переводчик: Христо Кънев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)». Краткое содержание книги:

До този момент Поаро беше останал напълно безучастен. Стоеше до мен, гледаше как работи Джап и слушаше въпросите му. Само от време на време подушваше въздуха много внимателно и като че ли недоумяваше. Аз също подуших, но не можах да открия нищо необичайно. Въздухът изглеждаше идеално чист и лишен от миризма, но въпреки това сегиз-тогиз Поаро продължаваше да души със съмнение, сякаш чувствителният му нос откриваше нещо, което моят пропускаше.

Перейти на страницу:

Донован и Джими разказаха какво им се бе случило тази вечер. Инспекторът се обърна с укор към Пат:

— Не бива да оставяте вратата на товарния асансьор незаключена, мис. Наистина не бива.

— Няма повече — обеща Пат и я побиха тръпки. — Някой може да се вмъкне оттам и да ме убие като горката жена от долния етаж.

— Да, въпреки че там не са влезли по същия начин — отбеляза инспекторът.

— А вие ще ни разкажете ли какво открихте? — попита Поаро.

— Не зная дали би трябвало… но щом става дума за вас, мосю Поаро…

— Precisement — каза Поаро. — А тези млади хора — те ще бъдат дискретни.

— И без това вестниците ще надушат скоро това убийство — отвърна инспекторът. — Няма и какво толкова да се пази в тайна. Та значи мъртвата жена със сигурност е мисис Грант. Извиках портиера да я идентифицира. Жена на около трийсет и пет години. Тя е седяла на масата и е била застреляна с автоматичен пистолет малък калибър, вероятно от човек, който е седял срещу нея. Паднала е напред, затова има кърваво петно на масата.

— Но как никой не е чул изстрела? — попита Милдред.

— Пистолетът е имал заглушител. При това положение няма да чуете нищо. Впрочем чухте ли писъците на слугинята, когато й съобщихме, че господарката й е мъртва? Не? Това обяснява колко малко вероятно е някой да чуе съседа си.

— Прислужницата нищо ли не сподели? — попита Поаро.

— Тя е имала свободна вечер. Притежавала е собствен ключ. Върнала се към десет часа. Всичко било тихо. Помислила, че господарката й вече си е легнала.

— Не е ли надникнала във всекидневната?

— Внесла е там писмата, пристигнали с вечерната поща, но не забелязала нищо необичайно — нищо повече от господата Фолкънър и Бейли. Знаете, че убиецът е скрил тялото много старателно зад завесите.

— Но не мислите ли, че това е твърде любопитно?

Тонът на Поаро бе много учтив и все пак в него се съдържаше нещо, което накара инспектора бързо да вдигне поглед.

— Не е искал да се разкрие престъплението, преди да има време да се укрие.

— Може би, може би — но продължете вашия разказ.

— Слугинята е излязла в пет часа. Лекарят, който е тук, определя времето на смъртта… приблизително… преди около четири или пет часа. Така е, докторе, нали?

Лекарят, който не обичаше да говори много, се задоволи само да кимне утвърдително.

— Сега е дванайсет без четвърт. Мисля, че часът на убийството може да бъде определен с доста голяма точност.

Инспекторът извади от джоба си смачкано листче.

— Намерихме го в джоба на роклята на убитата. Не бива да се боите, че ще го пипнете. По него няма отпечатъци от пръсти.

Поаро изглади листчето. На него бяха написани думи с дребни, педантични букви.

ЩЕ ДОЙДА ДА ТЕ ВИДЯ ТАЗИ ВЕЧЕР В СЕДЕМ И ПОЛОВИНА.

ДЖ. Ф.

— Оставил е компрометиращ документ — коментира Поаро, като връщаше листчето.

— Той не е знаел, че тя го е сложила в джоба на роклята си — каза инспекторът. — Навярно е предполагал, че го е унищожила. Имаме доказателство, че той е бил грижлив човек. Пистолетът, с който е била застреляна жената, намерихме под тялото — по него също няма отпечатъци от пръсти. Те са били изтрити много старателно с копринена кърпа.

— Откъде знаете, че кърпата е била копринена? — попита Поаро.

— Защото я намерихме — отвърна инспекторът тържествуващо. — Накрая, когато е дръпнал завесите, за да ги затвори, кърпата незабелязано е изпаднала от него.

Той показа голяма бяла копринена кърпа от добро качество. Не беше необходимо инспекторът да посочва с пръст надписа в средата й. Той беше съвсем четлив. Поаро прочете името:

— Джон Фрейзър.

— Точно така — каза инспекторът. — Джон Фрейзър… инициалите му са Дж. Ф., написани на бележката. Знаем името на човека, когото трябва да търсим и щом научим нещо повече за убитата и открием нейни роднини, скоро ще открием верния път към него.

— Съмнявам се — отговори Поаро. — Но, mon cher, нещо ме кара да мисля, че този ваш Джон Фрейзър няма да бъде открит лесно. Той е странен човек — внимателен, понеже поставя името си на носните си кърпи и изтрива пистолета, с който е извършил престъплението — но в същото време и небрежен, тъй като изгубва кърпата си и не потърсва бележката, която може да го уличи.

— Бързал е, това е причината — каза инспекторът.

— Възможно е — каза Поаро. — Да, възможно е. Никой ли не го е видял да влиза в сградата?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?