Големия лош вълк
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Големия лош вълк». Краткое содержание книги:
— Какъв прекрасен начин да те посрещнат у дома с красива музика! — казах на Джени. Усмивката й си струваше — веднага заличи всичко лошо, през което бях преминал този ден.
— Укротяване на дивия звяр — продума накрая тя. С цигулката под мишница и отпуснат лък, Джени се поклони, след това отново започна да свири.
Приседнах на едно от стъпалата на верандата и се заслушах. Бяхме само ние двамата, залязващото слънце и музиката. Наистина звярът бе укротен.
След като тя свърши с упражненията, хапнахме лека вечеря, после забързано потеглихме към „Кенеди Сентър“, за да присъстваме на един от спектаклите със свободен вход в главното фоайе. Тази вечер темата бе „Лист и виртуозността“. Но бяхме запланували и още неща: утре вечер планирахме да атакуваме новата стена за катерене при „Кепитъл Уай“; после с Деймън следваше екстравагантната видеоигра, включваща „Вечният мрак: Реквием на Разума“ и „Боен кораб III: Царството на Хаоса“.
Надявах се животът ни да продължи все така. Дори и с видеоигрите. Сега бях поел по правилния път и това ми харесваше, радваше Нана и децата.
Около десет и половина вечерта, като чудесен завършек на деня, се свързах с Джамила по телефона. За разнообразие тя си беше у дома в този доста приличен час.
— Здравей! — зарадва се тя, като чу гласа ми.
— Здравей и на теб. Можеш ли да говориш? Удобно ли е?
— Може би ще успея да ти отделя няколко секунди. Надявам се, че ми се обаждаш от къщи. Така ли е?
— Прибрах се у дома още в шест. Прекарахме семейна вечер в „Кенеди Сентър“. Голям успех.
— Вече ревнувам.
Поговорихме за работата й, после за моята чудесна вечер с децата и накрая за живота ми и за присъединяването ми към Бюрото. Но след петнайсетина минути имах усещането, че Джамила трябва да тръгва. Не я попитах обаче какви са плановете й за тази вечер. Ако искаше, щеше да ми каже.
— Липсваш ми, че си чак в Сан Франциско — казах и наистина го чувствах. Надявах се да не е прозвучало като банална любезност. Защото наистина се интересувах от Джам. Тя постоянно присъстваше в мислите ми.
— Трябва да бягам, Алекс. Чао — отвърна тя.
Джамила трябваше да бяга. А аз най-сетне се опитвах да спра.
19.
На следващата сутрин ми наредиха да присъствам на важна среща за отвличането на Коноли и вероятността то да е свързано с другите отвличания през последната година. Случаят беше обявен за „първостепенен“ и му бе дадено кодовото име „Бялото момиче“.
Екипът за бързо реагиране към ФБР вече бе изпратен в Атланта. Бе наредено да се направят сателитни снимки от търговския център „Фипс Плаза“ с надеждата, че ще успеем да идентифицираме колата, която похитителите са карали, преди да заминат с комбито на Коноли.
Имаше около две дузини агенти в стаята без прозорци, където се обсъждаше „първостепенният случай“ на Бюрото във Вашингтон. Когато пристигнах, узнах, че Вашингтон ще бъде „базов офис“ за случая, което означаваше, че е много важен за директор Бърнс. Отделът за криминални разследвания вече бе подготвил папка, където щяха да съхраняват рапортите за него. За ФБР най-същественото в този случай беше, че е изчезнала съпругата на федерален съдия.
Нед Махони от ОСЗ седеше до мен и изглеждаше не само дружелюбно, но и приятелски настроен. Поздрави ме със смигване: „Здравей, звезда!“. Слаба тъмнокоса жена в черен работен гащеризон се тръшна на стола от другата ми страна. Представи се като Мони Донъли и ме осведоми, че е прикрепена към случая от отдел „Жестоки престъпления“. Говореше изключително бързо, изпълнена с енергия.
— Предполагам, че ще работим заедно — каза тя и разтърси ръката ми. — Чувала съм добри неща за теб. Чела съм кратката ти биография. Аз също съм се дипломирала в „Джон Хопкинс“. Какво ще кажеш?
— Мони е най-добрата и най-умната ни сътрудничка — намеси се Махони. — И това е слабо казано.
— Прав е — съгласи се тя. — Разгласи го, моля те. Омръзна ми все да бъда „тайно оръжие“.