Битие [bg]

Папагалът вече изглеждаше измъчен. Мозъкът му, използван като органично кодиращо устройство, правеше разговора недостъпен за всички, които биха могли да подслушат сателитните сигнали. Но това си имаше своята цена. Дори великолепните му сини пера сякаш губеха цвета си с всяка секунда.

Лейси погледна право в гибелното око на създанието. От другата страна на връзката стоеше зашеметяваща руса принцеса, гледаше през това око и несъмнено се питаше защо мултитрилионер като нея ще стигне дотам с ексцентричните си прищевки и ще предпочете да построи епичен паметник на собственото си его сред ледени върхове, където могат да го виждат само специалисти.

— Добре — въздъхна Лейси. — Ще присъствам.

— Добре! — промърмори птицата след обичайната пауза, този път без да добавя странни звуци. — Ще се обадим допълнително за инструкции. Среща на обичайното място в Каролина, след два дни. Между другото, Хакер не трябваше ли да излита сега? Иисистентът ми казва, че имал парти по случай приземяването в едно казино в Хавана. Моля те, кажи на този красавец, че…

— Ох, по дяволите! — изруга Лейси. — Обещах му, че ще се включа да гледам! Съжалявам, Хелена, трябва да тръгвам.

След няколко секунди, забавен от скоростта на светлината и биоелектрониката, папагалът отговори с гласа на жената, която стоеше на друг планински връх на другия край на света.

— Разбира се, скъпа. Ще поддържаме връзка.

Птицата проследи с уморения си поглед Лейси, която бързаше нагоре по стъпалата на блестящия нов купол на обсерваторията, голям колкото купола на „Св. Петър“, украсен с транспаранти и криещ под себе си Далекотърсача на Лейси Доналдсън-Сандър.