Мистър Убийство
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вилиана Данова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мистър Убийство». Краткое содержание книги:
Убиецът безшумно отваря вратата на голямата спалня и влиза. Приближава до голямото легло, богато украсено с орнаменти в стил 18-ти век.
Под искрящите, зеленикави одеяла спят двама души: мъж и жена на около четиридесет години. Съпругът лежи по гръб и хърка. Убиецът веднага го разпознава по лицето като главната цел. Съпругата е обърната настрани, заровила лице във възглавницата. Но, и това му стига, за да разбере, че тя е вторичната цел.
Той опира дулото със заглушителя в гърлото на съпруга.
Студеното докосване на стоманата събужда мъжа и той широко отваря очи. Клепачите му се движат така, сякаш са на спяща кукла.
Убиецът дръпва спусъка и пръсва гръкляна на мъжа, после вдига оръжието и стреля два пъти в лицето му от упор. Изстрелите наподобяват безшумното клъцване на боа.
Той заобикаля леглото, стъпвайки безшумно върху плюшения килим.
Два куршума в лявото слепоочие на съпругата довършват процедурата и задачата е изпълнена. Жената дори не се събужда.
Миг-два убиецът стои до леглото, наслаждавайки се на този неизказано свят и нежен миг. Да присъстваш на нечия смърт означава да бъдеш съпричастен в едно от най-интимните изживявания, които някой може да изпита на тази земя. В края на краищата не други, а само най-близки членове на семейството и обични приятели имат честта да застанат до смъртния одър на някого и да бъдат свидетели на последните издихания на умиращия. Ето защо убиецът е в състояние да се издигне над сивото си и мизерно съществувание единствено в ролята си на екзекутор, защото тогава той има честта да сподели това толкова дълбоко изживяване, което е по-тържествено и важно дори от раждането. В тези безценни, вълшебни мигове, когато неговите цели умират, той установява контакти и много важни отношения с други човешки същества — връзки, които за кратко време пропъждат отчуждението и самотата му и той се чувства желан, нужен и обичан.
Макар жертвите му да са винаги непознати за него (а в този случай той дори не знае имената им), изживяването понякога е така болезнено, че очите му се изпълват със сълзи. Тази вечер той успява да запази пълно самообладание.
С неохота убиецът прекъсва този миг на свързаност и поставя ръка върху лявата буза на жената, която не е изцапана с кръв и е още приятно топла. После заобикаля леглото и стисва леко мъжа за рамото, сякаш, за да му каже: Сбогом, стари приятелю, сбогом!
Той се чуди кои са тези хора и защо е трябвало да умрат.
Сбогом.
Долу убиецът прекосява призрачно зелената къща, изпълнена със зеленикави сенки и искрящи, зелени предмети. В антрето спира, отвърта заглушителя от дулото и прибира, както него, така и оръжието в кобура.
Смъква очилата и се оглежда, изненадан. Без тях убиецът изведнъж е пренесен от вълшебната, чужда планета, където за кратко време е почувствал родството си с другите човешки същества, в този свят, в който толкова се стреми да принадлежи някъде, но винаги си остава чужд и самотен.
Излизайки от къщата, той затваря вратата, но не си дава труд да заключи. Не излъсква пиринчената дръжка, защото изобщо не го е грижа дали ще остави пръстови отпечатъци или не.
Студеният вятър вие и свири, профучавайки покрай колоните на главния вход.
Сухите, мъртви листа шумолят и стържат като мишки, втурнали се вкупом по алеята.
Дърветата-часовои сега сякаш са заспали на поста си. Убиецът разбира, че никой не го наблюдава иззад черните, безлюдни прозорци от двете страни на улицата. Дори подозрителната кукумявка е замлъкнала.
Все още развълнуван от споделеното изживяване, убиецът върви към колата си, но вече не си тананика своята глуповата мелодия.
Когато се прибира в мотела, където е отседнал, той отново чувства бремето на потискащата изолираност, в която живее… Отчужден, отхвърлен, самотен.
В стаята убиецът сваля кобура от рамото си и го поставя на нощната масичка. Пистолетът е все още в прегръдката на този подплатен с найлон калъф. Известно време гледа оръжието.
После, в банята той изважда ножичка от несесера с принадлежностите за бръснене, спуска капака на тоалетната чиния, сяда и на ярката луминесцентна светлина педантично нарязва на дребни парчета двете фалшиви кредитни карти, които е използвал в работата си дотук. На сутринта ще излети от Канзас Сити, използвайки съвсем друго име, а по пътя за летището ще разпилее парчетата от кредитните карти на няколко десетки километра разстояние.