Дюн (Том трети)
- Автор: Херберт Фрэнк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дюн (Том трети)». Краткое содержание книги:
Ама че отговор!
„Но как?“
В този момент се намеси Шуонгю, пристигнала неочаквано в библиотеката. Очевидно във въпросите имаше нещо, което я бе накарало да бъде нащрек.
— Ще разбереш, когато дойде времето — каза тя.
Говореше му отвисоко! Той веднага почувства неправдата и неистинността. Някакъв вътрешен глас му пошепваше, че носи повече човешка мъдрост във все още несъбудената и неосъзната своя същност в сравнение с онези, които се изживяваха като висши същества. Силата на омразата му към Шуонгю доби ново измерение. Тя беше олицетворение на всички, които го измъчваха и осуетяваха опитите му да получи отговор на своите въпроси.
Ала и въображението му вече работеше с пълна пара. Твърдо бе решил да възстанови изначалната си памет и спомени! Почувства се на прав път. Ще се върне към забравените си родители, семейство, другари, врагове…
Попита Шуонгю:
— Заради моите неприятели ли ме създадохте?
— Дете мое. вече си узнал каква е силата на мълчанието — отвърна тя. — Разчитай на това познание.
Много добре. Ето как ще се боря с теб, проклета вещице. Ще мълча и ще уча.. Но няма да ти показвам какво чувствам.
— Знаеш ли, че според мен се превръщаш в стоик — каза Шуонгю.
Значи отново гледа на него отвисоко! Не може да понася подобно отношение. Ще се изправи срещу всички с мълчание и наблюдателност… Почти избяга от библиотеката и се сви на кълбо в стаята си.
През последвалите месеци много неща потвърдиха факта, че е гола̀. Едно дете инстинктивно разбира, когато нещата около него придобиват необичаен характер. От време на време зърваше свои връстници отвъд стените, които се разхождаха на воля по обиколния път, смееха се и викаха. Потърси и намери сведения за други деца в библиотеката. Възрастните не идваха при тях и не ги подлагаха на тренировки с голямо натоварване, каквито бяха неговите. Над главите на другите деца не висеше света майка Шуонгю, която да подрежда и направлява и най-незначителните неща в живота им.
Последното негово откритие ускори и друга промяна в живота му. Луран Гийза бе окончателно отзована.
От нея не се очакваше да задоволи любопитството ми.
Истината се оказа по-сложна в известен смисъл — такава, каквато Шуонгю я обясни на Лусила в деня на нейното пристигане, докато двете стояха облегнати на парапета.
— Знаем за неизбежното идване на момента, когато той ще научи за голѝте и ще ни зададе неудобни въпроси.
— Крайно време е с всекидневното му обучение да се заеме света майка. Може би изборът на Гийза е бил погрешен.
— Да не би да поставяш под съмнение моята преценка? — сопна се Шуонгю.
— Да не би твоята преценка да е толкова съвършена, че никога да не може да бъде поставяна под съмнение? — запитването на Лусила прозвуча като плесница, макар и произнесено с мекия ѝ контраалтов глас.
Шуонгю не се обади почти цяла минута. После каза:
— Според Гийза гола̀та е мило дете. Разплака се и каза на сбогуване, че ще ѝ бъде мъчно за него.
— Не беше ли предупредена отрано?
— Тя няма нашата подготовка.
— Ето защо я смени с Тамалани. Не я познавам, но предполагам, че е доста възрастна.
— Доста.
— Как прие той отзоваването на Гийза?
— Попита къде е отишла. Не му отговорихме.
— Как се справя Тамалани?
— На третия ден от работата ѝ с него Дънкан много спокойно ѝ казал: „Мразя те. Това ли се очаква от мен?“
— Толкова скоро?
— В момента ни наблюдава и си мисли: „Мразя Шуонгю. Ще трябва ли да намразя и новата?“ Но в същото време си дава сметка, че ти не си като другите свети майки. Млада си. Ще разбере, че това е нещо важно.
Хората живеят най-добре, когато за всеки има определено място, когато всеки знае къде се намира в схемата на нещата и какво може да постигне. Унищожите ли мястото, унищожавате и човека.