Изчезнал безследно

Така беше в затвора. Така беше и на свобода. Най-важният тартор седеше в Кремъл, първо генерален секретар, после президент. По-долните баровци, членовете на Политбюро, секретарите на ЦК и областните комитети, сега се наричаха губернатори. Тарикатите им лакействаха в правителството, в армията, в МВР, в съдилищата и прокуратурата. Дисидентстващите отрицатели първо се пропиваха по кухните, подписваха протестни писма, посочвайки фамилиите и адресите си, за да не създават излишна работа на КГБ, и гордо, с чувство за изпълнен дълг гниеха по лагерите. После излязоха по площадите, за кратко се помотаха около властта, но се оказаха некадърни за каквато и да е работа и затова бързо се върнаха по кухните си. Но вече пиеха не хубава водка, а осетински ментета. А бачкаторите продължаваха да опъват каиша както и преди. И във всички времена само от теб зависи дали ще си пробиеш път към хляба и ножа, или ще си останеш при бачкаторите.

Самият Мамаев не стоя дълго при бачкаторите. Пратиха го да излежава присъдата си в Тулска област. Изправително-трудовата колония, където попадна, се ползваше с лоша слава. Началник й беше майор Копитов, звяр и гадина. Който попаднеше при него, можеше да забрави за условно предсрочно освобождаване. При Копитото нямаше условно — предсрочно. Той намираше повод да набута в карцера и най-безропотния затворник. Никой не знаеше защо майор Копитов мрази така затворниците. Но това беше една от малкото колонии, където бандитските босове нямаха власт.

Както и във всички ИТК3, и тук имаше промишлена зона — дърводелски цех. В него пандизчиите струговаха топчета за счетоводителски сметала, лакираха ги и ги нанизваха на метални пръчици. Всички счетоводства отдавна бяха минали на калкулатори, сметалата се трупаха в складовете, но планът трябваше да се изпълнява, затова го изпълняваха и го преизпълняваха със 102,4%. След като се огледа, Мамаев си издейства прием при началника на лагера и предложи да правят от дървените топченца не сметала, а масажиращи калъфи за седалките на колите, които тъкмо излизаха на мода. Той намекна, че навън са му останали солидни връзки в търговията и няма да има проблем с продажбите. Той не почна да обяснява какво значи това. Копитов веднага разбра всичко.

Работата потръгна. Назначиха Мамаев за началник на производството, настаниха го в отделна стая, щом помолеше, веднага му уреждаха среща със Зинаида, счетоводителката на фабриката, където беше директор, преди да изгори. Момичето беше здраво, некрасиво, весело. Но се оказа единственият човек, който не предаде Мамаев, когато започна следствието и всички, които смяташе за приятели, взеха да го клепат за било и не било. По-късно той се ожени за нея, макар че родителите му изпаднаха в ужас от неговия избор. Зинаида беше надежден човек. Чрез нея Мамаев ръководеше пласирането на продукцията. Цялата печалба влизаше в джоба на майор Копитов. Парите бяха доста. Това бе цената за условно предсрочното освобождаване на Мамаев. То беше възможно едва след ефективното излежаване на не по-малко от половината присъда.