Първата жертва
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Коцева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Първата жертва». Краткое содержание книги:
— Джон, да не би да се опитваш да ме предупредиш?
— Тя поне със сигурност се опита — внушително отвърна той с широко отворени очи. Гьонените подметки на щраусовите му обувки силно шляпаха по асфалта на вейка от широките му крачки. Каза на Болд: — Просто се опитвам да ти кажа, че трябва да си отваряш очите на четири. В противен случай, на твое място бих се отказал от значката си.
Осма глава
Мелиса получи от Стиви дигиталната камера, както и две много малки касети с резервна батерия. Говореха в ъгъла на новинарската студия на Кей Ес Ти Ви, докато всички наоколо се подготвяха за новините в пет. Стиви й подаде чантата с камерата и се почувства длъжна да предупреди Мелиса:
— Това не е картбланш да поемаш нещата в свои ръце.
— Разбирам.
— Не се отнасяй толкова повърхностно към това.
— Разбирам защо смяташ, че трябва да го кажеш. Трябва да предпазиш и студията, и себе си.
— Изобщо не става дума за това. Опитвам се теб да предпазя.
— Пак ли имаш седмо чувство?
— Винаги искаш да знаеш всичко за мен преди мен самата.
— Разбира се!
— По дяволите, не се шегувам!
— Госпожо Макнийл? — повика я студийната директорка. — Остават две минути.
Стиви с нетърпелив жест я накара да се махне. Погледна Мелиса и видя, че има някакъв проблем.
— Нещо става, нали? Познавам този поглед.
Мелиса поклати глава.
— Какво каза за автомивката?
— Нищо, само ти намекнах. Снимките си струват. Имам и други добри снимки. Ще видиш.
— Кога? — настоя Стиви.
— Подслушах го как споменава гробищата по уличния телефон — прошепна Мелиса.
Стиви потрепери.
— Кого си подслушала? Какво гробище?
— Госпожо Макнийл! — отново повика студийната директорка.
— Идвам! — кресна й Стиви. Когато се обърна, Мелиса вече напускаше студията. Стиви знаеше, че най-правилно би било да тръгне след нея и да я спре. Отвори ли се дума за работа, Мелиса ставаше като кон с капаци. — Чакай! — викна й.
— Шестдесет секунди! — съобщи студийната директорка.
— Ще ти се обадя довечера — с устни каза Мелиса и направи жест, че държи телефонна слушалка.
— Обади ми се! — повтори Стиви, все още колебаеща се дали да не зареже предаването и да спре малката си сестричка. — Ще чакам да ми се обадиш!
Един стажант отвори на Мелиса двойната врата и тя за последен път погледна и се усмихна на Стиви. Отново вдигна ръка към ухото си: ще се обади.
— Трийсет секунди! По местата, моля!
Стиви с нежелание тръгна към бюрото си, а стомахът й все повече се свиваше на топка. Ако не беше интервюто с главата на Имиграционните служби и службите за натурализация, вероятно щеше да се предаде. Сега обаче тя седна и прегледа сценария, докато й свържат микрофона.
Температурата в студията заради компютризираната електроника се поддържаше около петнайсет градуса. Студийната директорка, която четеше сценария, беше облечена в памучна блуза. Стажантът беше донесъл чая на Стиви с една лъжичка истинска захар, вместо със заместител. Стиви борбено се отърва от чашата и за последен път се задълбочи в сценария си. Без значение колко се е готвил екипът за излъчване, нервите им винаги бяха обтегнати. Постоянните усилия на новините „Четири в пет“ да поддържат рейтинга си на челна позиция в местната класация доста напичаха обстановката.
Уилям Кътлър, който партнираше на Стиви, се интересуваше много повече от това, как изглежда на монитора, отколкото от сценария. Били-Боб, както го наричаше Стиви, прекарваше по-голяма част от времето си по церемонии за разрязване на ленти и ценеше тази извънредна работа, която даваше доста прилични хонорари, в много по-голяма степен от новините.
Тя се погледна за последен път на монитора. Въпреки че беше на трийсет и седем, тя все още изглеждаше чудесно пред камерата. Косата й, дълга до раменете, бе силно осветена, сакото й беше малко по-дълго, отколкото би трябвало, прекалено семпло и безвкусно, но перфектно за продуцентите и техните безценни рейтинги. А тези рейтинги й осигуряваха договор, който включваше градска кола, шофьор, който да снове с нея насам-натам, и освен всичките й разходи покриваше наема за петстайния апартамент. Промоционен договор с Нордстром я подсигуряваше с гардероб само срещу петсекундна реклама сред заключителните надписи. Бледата нежна кожа, която се показваше през подчертаната с хирургическа точност цепка, както и лекотата, с която се държеше, й бяха спечелили етикета „Открито сексапилна“ в една статия на „Нюзуик“ за падането на стандартите в местните новинарски предавания. Но въпреки цялата критика рейтингът й оставаше супер. Само либидото на Били-Боб заплашваше да ги срине. Чуваха се слухове за някакви ученички, наркотици, целонощни партита. Ако Били-Боб не си закопчаеше ципа, новините „Четири в пет“ щяха да са загубени.