Клопка
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Клопка». Краткое содержание книги:
— И не е успял да задигне нищо?
В къщата на Санчес, въпреки нападението, престъпникът беше успял да открадне някои неща. Може би ставаше дума за избор на подходящо време. Или за още едно несъответствие. Трябваше му доказателство: отпечатък от обувка, за да го сравни с оня, снет от якето на Санчес; възел, за да го сравни с връзките за обувки, с които бяха вързани китките й… Нещо. Каквото и да е.
— Не, сър. По всичко личи, че престъпникът е избягал веднага след нападението.
— Браво! — похвали я Болд.
Усети, че тревогата за Лиз и децата му пречи да се съсредоточи, и изведнъж се зачуди дали бяха в безопасност при Джеймърсънови, където бяха отседнали временно, докато той и Лиз успееха да преценят колко голяма в действителност беше опасността, която ги заплашваше.
— Как е съпругата ви, сър? — попита момичето, без да си дава сметка, че не е избрала най-подходящия момент. — Надявам се, нямате нищо против, че питам?
Тя явно се натягаше за скорошно повишение.
Ако трябваше да отговори честно, съпругата му беше разстроена, ядосана, макар и не непременно на него. Преместването в дома на приятелите им на Мърсър Айлънд в най-добрия случай беше временно решение. За да не им навлича допълнителни неприятности Болд щеше да спи в семейното жилище и само от време на време да ги посещава в Джеймърсънови за вечеря. Приемливо, макар и взето с неохота решение, което очевидно поставяше на изпитание двама съпрузи, на които им доставяше удоволствие да бъдат заедно и които се нуждаеха един от друг.
В действителност той много се тревожеше за своето семейство. Тревожеше се до такава степен, че през последните десет часа не беше сложил залък в уста. Синята тухла беше разбила много повече от един прозорец — тя беше разбила определени граници. С нея работата на Болд беше нахлула в дома им по начин, за който той се беше заклел, че никога няма да допусне отново. И преди бяха получавали заплахи — че ще запалят къщата им, че ще отвлекат дъщеря им. Всеки път семейството се беше съвземало, макар че белезите от раните оставаха. Тухлата отново беше отворила тези рани. Болд не виждаше начин те да заздравеят бързо. Двамата с Лиз щяха да си поговорят. Отговорите нямаше да бъдат прости и да дойдат лесно, но те щяха да ги намерят. Килимът в дневната все още беше изцапан с кръвта на Лиз. Колкото и малко да беше петното, пораженията бяха огромни и щяха винаги да напомнят за себе си.
Болд искаше от Кришевски да открие истинските виновници, а не просто да му предложи някоя изкупителна жертва. Но не очакваше твърде много от него.
— По-добре е — най-сетне отговори Болд. Никой нямаше право да се бърка в личния му живот. — Успяла ли е госпожица Кавамото да разгледа нападателя добре?
— Не, сър. Той очевидно се е движел доста бързо. Съборил я върху стълбите и избягал. И това, в общи линии, е всичко.
— Малко е понатъртена — повтори Болд, като се опитваше да се успокои. Зададе следващия въпрос, преди да влязат в къщата, за да не го чуе някой друг. — А Научнотехническият отдел?
— Уведомени са. Да.
— Колко човека са влизали вътре? — поинтересува се Болд.
— Аз и партньорът ми — каза тя, като посочи през отворената врата към друг новобранец, застанал в основата на вътрешното стълбище.
Къде беше гледал сержантът, който беше съставил списъка за дежурствата — да събере двама новобранци в една и съща патрулна кола? Толкова ли беше закъсало Управлението? Болд беше чул, че още двадесет-тридесет униформени служители — патрулиращи полицаи — не са се явили на работа тази сутрин. Но събирането на двама новобранци в една патрулна двойка показваше, че положението е много по-лошо, отколкото си мислеше.
— Двамата санитари — продължи тя. — Като изключим тях, местопрестъплението е добре запазено.
— Добре сте се справили, полицай — каза Болд, като се зачуди дали той не беше първият, обърнал се към нея по този начин, защото лицето й грейна.
— Благодаря ви, сър.
Болд се почувства като ръководител на бойскаути.
— Жертвата останала ли е в съзнание след падането?
— Не, доколкото ми е известно, сър. Мисля, че е припаднала за малко.
— Видяла ли го е да си тръгва? Чула ли го е да си тръгва?
— Не ми е известно. Смятам, че само го е чула на горния етаж и е отишла да погледне какво става. Сестра й рядко се прибирала вкъщи. Той я изненадва и я бута по стълбите. Мисля, че се е паникьосала. Може би е припаднала — изгубила съзнание за минута-две. Сериозно се е изплашила.