Тайния дневник на Източната перла

— О, да, малка мис. Казаха, че това действа безотказно.

Билкарят също беше чувал за тази рецепта и се съгласи, че може да има ефект. Само ни предупреди, че капката отрова трябва да е само една. „Две капки са твърде много — ще убият и майката.“ Отровата щеше да струва скъпичко, затова пък човекът не ни взе пари за медната гривна.

Когато течността остана само два пръста, Прошка свали отварата от огъня и я остави да се охлади. После внимателно капна вътре отровата. Изпих горчивата лепкава течност почти на един дъх и веднага след това си налях сок от нар, за да си оправя вкуса. В продължение на два дни повръщах лепкава мътилка, но плодът си стоеше в утробата ми.

Дните минаваха и тъй като не биваше да се губи време, реших да се обърна към Нацуко. Очевидно беше необходима по-квалифицирана помощ, за да се отърва от тази бременност. Освен това без Нацуко на моя страна не вярвах, че ще мога да опазя тайната си от Кавашима още дълго. Не и в тази къща, в която и стените имаха уши.

Знаех, че разкривайки се пред Нацуко, поемам голям риск, и трябваше да изиграя картите си много внимателно. Нацуко ме мразеше и би се радвала да ме види опозорена и изхвърлена от къщата. За да разчитам на помощта й, първо трябваше да си осигуря мълчанието й. Залагах на това, че познавах природата й може би по-добре, отколкото тя сама се познаваше. И така, нямах друг избор, освен да действам, и то час по-скоро. Както винаги опасността ме изпълваше с възбуда, подобна на опиянение.

Преди да се изправя пред Нацуко, си сложих черно кимоно с тъмносин пояс. Не исках да я дразня излишно с обичайното си, твърде провокативно облекло и сметнах черния цвят, който в Китай символизира морал и въздържание, за най-подходящ. Сложих си бледа пудра и дори се опитах да приглуша аленочервеното на устните си със сок от аспержи. Изобщо всичко във вида ми излъчваше скромност и смирение и Нацуко безкрайно се изненада, като ме видя. А когато й казах, че съм дошла да помоля за помощта й, се заинтригува още повече. Първоначално на лицето й се изписа злорадство, което не можа да скрие — здравата бях загазила и най-после щеше да се отърве от мен. Но когато чу, че детето е на Кавашима, глухо простена и пребледня като смъртник. Последва дълго мълчание — очевидно Нацуко трескаво обмисляше този неочакван обрат и възможните последици за нея. Доведената дъщеря, натрапницата, носеше детето на съпруга й. Усещах страха й, но Нацуко се овладя и ме попита откъде съм сигурна, че детето е на Кавашима. Спокойно отвърнах, че Прошка води точна справка на месечните ми кръвотечения и че явно Кавашима има слабост към мен, тъй като от няколко месеца ме пази изключително за себе си. Уверих я, че когато детето се роди, ще носи фамилния белег някъде по тялото си и тогава няма да има никакви съмнения кой е баща му.