Смарагдовозелено
- Автор: Гир Керстин
- Серия: Скъпоценни камъни #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191570478
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Смарагдовозелено». Краткое содержание книги:
На Гуендолин й предстои да разкрие мистерията на кръга на дванайсетте, а също и да узнае каква е нейната съдба. Но най-вече — може ли да бъде излекувано едно разбито сърце…
Какво точно имаше предвид? Не успявах да проследя мисълта му.
— Е, да, сега, след като вече знам, няма и как да стане — вметнах малко по-енергично. — И между нас казано, планът и без това беше смахнат. Влюбените хора все пак не са по-лесни за контролиране, отколкото другите. Дори напротив! Заради всичките тези хормони никога не се знае какво е следващото, което ще направят.
В крайна сметка аз бях най-добрият пример за това.
— Но от любов човек прави неща, които иначе не би направил. — Гидиън протегна ръка, сякаш искаше да погали бузата ми, но отново я отпусна. — Когато обичаш, изведнъж другият става по-важен от самия теб. — Ако не знаех, че е невъзможно, щях да си помисля, че още малко и ще му потекат сълзи. — Принасяш жертви… явно това е имал предвид графът.
— А според мен този човек изобщо няма представа за какво говори — заявих пренебрежително. — Ако питаш мен, той не може да се нарече специалист по въпросите за любовта, а познанията му за женската психика са… направо жалки!
А сега ме целуни, искам да знам дали наболата брада драска.
Усмивка озари лицето му.
— Може би имаш право — отвърна Гидиън и въздъхна дълбоко, като човек, на когото му е паднал голям камък от сърцето. — Във всеки случай, радвам се, че изяснихме това. Ние винаги ще си останем добри приятели, нали?
Моля?
— Добри приятели? — повторих и изведнъж устата ми пресъхна.
— Добри приятели, които знаят, че могат да си вярват и да разчитат един на друг. Много е важно да ми имаш доверие.
Отне ми една-две секунди, но тогава ми просветна, че по някое време на този разговор бяхме поели по различни пътища. Това, което Гидиън се опитваше да ми каже, не беше: Моля те да ми простиш, обичам те, а: Нека бъдем добри приятели — а всеки идиот е наясно, че това са две съвсем различни неща.
Значи, той не се бе влюбил в мен.
А ние с Лесли явно сме гледали прекалено много романтични филми.
И това означаваше…
— …мръсник! — извиках. Ярост, нажежена до бяло, премина през тялото ми, толкова силна, че гласът ми пресипна. — Как може да си толкова безчувствен?! Целуваш ме и твърдиш, че си се влюбил в мен, а на следващия ден казваш, че съжаляваш, задето си такъв лъжлив гадняр, и искаш да ти имам доверие?
Сега и Гидиън осъзна, че говорехме за различни неща. Усмивката изчезна от лицето му.
— Гуен…
— Знаеш ли какво? Съжалявам за всяка една пролята заради теб сълза! — исках да му изкрещя, но плачевно се провалих. — И изобщо не си въобразявай, че са били много! — успях само да изграча пресипнало.
— Гуен! — Гидиън се опита да хване ръката ми. — О, боже! Ужасно съжалявам. Не искам… моля те!
Моля те, какво? Изгледах го гневно. Не усещаше ли, че само още повече влошаваше нещата? И наистина ли си въобразяваше, че жалният му поглед ще промени нещо? Исках да се обърна, но той ме задържа за китките.
— Гуен, чуй ме! Задават се много опасни времена и е важно двамата да сме сплотени! Аз… аз наистина те харесвам и искам да…
Не би го казал отново. Не и това изтъркано изречение. Но той направи тъкмо това.
— …сме приятели. Не разбираш ли? Само ако взаимно си вярваме…
Изскубнах се от ръцете му.
— Сякаш бих искала такъв като теб за приятел! — Отново бях възвърнала гласа си, който прозвуча толкова силно, че гълъбите върху покрива се разхвърчаха. — Ти изобщо не знаеш какво означава приятелство!
И изведнъж стана съвсем лесно. Отметнах със замах косата си назад, завъртях се на пета и профучах напред.
Върви до ръба на скалата и скочи.
Направи си крила по пътя надолу.