Шанхайска афера

Щом вратата се затвори зад гърбовете им, Маргарт се изправи, за да я посрещне. На Грейс веднага й се прииска да не го беше правил.

— Мис Чу, радвам се да се запознаем — поздрави я той. — Чувал съм много за вас.

„Така е по-добре“, помисли си тя.

Офисът беше облицован с орехова ламперия, а паркетът на пода бе покрит с ръчно тъкани килими. Претъпканите с книги лавици по стените придаваха усещането, че човек е попаднал в нечия частна библиотека. На малка маса в ъгъла стоеше лакиран поднос от черно дърво с множество гарафи и бутилки, пълни с цветен ликьор, и обърнати чисти чаши. Грейс се почувства така, сякаш беше попаднала в Шанхай от времето на Британската империя.

— Каква зашеметяваща гледка! — възкликна тя, прекосявайки просторната стая, за да се здрависа с него.

Маргарт й посочи един от столовете пред бюрото си. Беше покрит с червена коприна с избродирани колибрита. Във въздуха се носеше аромат на сандалово дърво. Селена Минг им сервира зелен чай и двамата отделиха пет минути за общи разговори.

— Разбрах, че сте подали оплакване в „Човешки ресурси“ — каза накрая Маргарт.

Асистентката му веднага се приготви да стенографира.

— Става въпрос само за едно дребно недоразумение — отвърна тя.

— Не сте ли доволна от условията на настаняване?

— Бях информирана, че жилищната сграда, в която ще бъда настанена, ще разполага с охрана и фитнес център…

— Да? — подкани я да продължи Маргарт.

— Но в действителност на мястото, където съм настанена в момента, няма такива неща.

— Искрено съжалявам за получилото се недоразумение — извини се той.

— Не е недоразумение. Всичко е описано в договора ни — отвърна Грейс.

— Веднага ще разрешим този въпрос, госпожо Чу. С ваше позволение ще преместим вещите ви в ново жилище — заяви той, погледна към някаква бележка на бюрото си и добави: — Ще бъдете настанена в комплекса „Кингланд Ривърсайд“ в Пудон най-късно до края на днешния ден — уточни той и й подаде цветна брошура, а Селена Минг вдигна глава от бележника си, видимо заинтригувана, но веднага побърза отново да сведе поглед. — Ключовете от новия ви апартамент ще бъдат на бюрото ви, преди да си тръгнете тази вечер. Вярвам, че ще останете доволна — заяви той с безупречно учтив тон.

— Би било чудесно, благодаря ви… — отвърна Грейс.

— А сега — каза той и даде знак на Селена да напусне — нека да ви покажа гледката оттук.

Селена напусна кабинета, а Маргарт и Грейс излязоха на тесния балкон, притваряйки елегантните френски прозорци след себе си.

— Преди споменах, че ще ми трябва достъп до годишното счетоводно приключване, а не просто до счетоводните баланси — тихо каза тя. — Ще се радвам, ако ми дадете паролите за достъп.