![Московска афера [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/9/5/8/moskovska-afera-bg-download.jpg)
Московска афера [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0905-6
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московска афера [bg]». Краткое содержание книги:
При създалите се обстоятелства се налага Габриел да замине под прикритие за Москва. Там той разбира, че руският олигарх Иван Харков подготвя сделка за доставка на много опасни оръжия на Ал Кайда.
За да предотвратят грозящата опасност, Мосад и западните служби за сигурност трябва да проникнат в обкръжението на Харков. Такава възможност възниква, когато се разбира, че съпругата на олигарха колекционира платната на известна импресионистка. Но Иван става много подозрителен и операцията е на път да се провали.
Млад свещеник стоеше от вътрешната страна на портата и говореше с швейцарския гвардеец, облечен в семпла синя вечерна униформа. Свещеникът кимна за поздрав на Габриел, после се обърна и мълчаливо го съпроводи по Виа Белведере. Те влязоха в Апостолическия дворец през двора „Сан Дамазо“ и се качиха в асансьора, който бавно ги изкачи до третия етаж. Монсеньор Луиджи Донати — личният секретар на негово Светейшество папа Павел VII — ги очакваше в изписаната с фрески лоджия. Беше с петнайсет сантиметра по-висок от Алон и красив като италианска филмова звезда. Ръчно изработеното черно расо стоеше елегантно на стройната му фигура, златен часовник проблесна на ръката му в приглушената светлина, когато отпрати младия свещеник с кратко махване.
— Моля те, кажи ми, че не си убил мъжа в моята базилика — прошепна Донати, след като младият свещеник се оттегли в сенките.
— Не съм убивал никого, Луиджи.
Монсеньор се намръщи, след това подаде на Алон кафява картонена папка с печата на Виджиланца. Габриел я отвори и видя снимка, на която бе прегърнал умиращия Борис Островски. Имаше и други снимки: Габриел се отдалечава, докато случайните свидетели се събират около трупа; Габриел, излизащ през Вратата на Филарете; Габриел и Ели Лавон, крачещи забързано през площад „Свети Петър“. Той затвори папката и я подаде на Донати, сякаш даваше волно пожертвование.
— Те са за теб, Габриел. Мисли за тях като за спомен от посещението ти във Ватикана.
— Предполагам, че Виджиланца има друг комплект.
Донати бавно кимна.
— Ще съм ти безкрайно задължен, ако пуснеш тези снимки в най-близката папска машина за унищожаване на документи.
— Ще го направя — отговори студено Донати, — след като ми разкажеш всичко, което знаеш за случилото се тук този следобед.
— Всъщност знам много малко.
— Тогава защо не започнем с нещо просто? Например какво си търсил там, за бога?
Донати извади цигара от елегантната си златна табакера, почука нетърпеливо с нея по капака, после я запали със златна запалка. Държането му изобщо не беше като на свещеник; Алон непрекъснато трябваше да си напомня, че високият, облечен в расо мъж пред него в действителност е духовник. Изключително интелигентен, безкомпромисен и с пословично сприхав характер, Луиджи Донати беше един от най-могъщите лични секретари в историята на Римокатолическата църква. Той ръководеше Ватикана като министър-председател или главен изпълнителен директор на корпорация от класацията „Форчън 500“ — управленски стил, който му бе спечелил малко приятели зад стените на Ватикана. Ватиканският печат го наричаше Клерикала Распутин, реалната власт зад папския трон, докато многобройните му врагове в Римската курия често го наричаха Черния папа — неласкаво напомняне за йезуитското минало на Донати. Ненавистта към него донякъде бе намаляла през последната година. В крайна сметка, колко бяха мъжете, които можеха да кажат, че са заставали пред куршум, предназначен за папата?
— Може би е във ваш интерес, монсеньор Донати, да не знаете някои факти, свързани с обстоятелствата около смъртта на Островски — каза Алон с тон на адвокат. — Иначе може да се окажете в деликатно положение, когато следователите започнат да задават въпроси.
— И преди съм се оказвал в деликатни ситуации. — Донати издуха струя дим към високия таван и погледна косо Габриел. — Двамата сме били в такива ситуации. Просто ми кажи всичко, което знаеш, и остави на мен да се притеснявам как ще се справя с въпросите на разследващите.
— Отдавна не съм се изповядвал, Луиджи.
— Ами опитай — отвърна Донати. — Добре е за душата.