Убиец
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #6
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-62-2
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убиец». Краткое содержание книги:
Хана си поставя за цел да корумпира Роузуудската младеж, започвайки с готиния тип от по-горния курс. Ариа души за пикантна информация в миналото на приятеля си. Спенсър краде — от собственото си семейство. А малката чиста Емили се въздържа от въздържание…
Обаче сладките малки лъжкини ще трябва да внимават. Те помислиха, че са в безопасност, когато убиецът на Али бе арестуван, а истинската самоличност на „А“ най-сетне бе разкрита. Но сега има нов (или нова?) „А“ да нажежава атмосферата в града. И този път Роузууд ще пламне.
Андрю се прокашля и посочи пръстите на Спенсър, които нервно потропваха по масата.
— Добре ли си?
— Аха — отвърна рязко Спенсър. — Добре съм.
Андрю посочи към ченгето в двора.
— Мисли за това по следния начин — поне си имаш двайсет и четиричасова защита. — Спенсър преглътна мъчително. Това може би беше добре — тя имаше нужда от всяка защита, която можеше да получи. Погледна към записките си по икономика, потискайки навътре страховете си.
— Продължаваме ли?
— Разбира се — отвърна Андрю и изведнъж придоби делови вид. Върна се към учебника си.
Спенсър изпита едновременно разочарование и разбиране.
— А може и да не учим — избъбри тя, с надеждата, че Андрю ще схване намека. Той застина. — Не ми се учи. — Гласът й секна. Тя докосна ръката му. Той бавно се наведе към нея. Тя също се приближи. След няколко продължителни секунди устните им се докоснаха. Изпълни я вълнуващо облекчение. Тя прегърна Андрю. Той ухаеше на смесица от сурово дърво и лимонов освежител за въздух — същия, който висеше от огледалото за обратно виждане в колата му. Те се разделиха, после отново се целунаха, този път по-продължително. Сърцето на Спенсър биеше като полудяло.
След това телефонът й изведнъж звънна силно. Пулсът й се ускори, тя протегна ръка, уплашена, че може да е А. Но се оказа съобщение за имейл, със заглавие „Новини за вашата потенциална майка!“.
— О, Господи! — прошепна Спенсър.
Андрю се наведе напред, за да погледне.
— Тъкмо щях да те питам дали се е получило нещо от това?
Предишната седмица баба Хейстингс беше завещала на „законните си внуци“ Мелиса и двамата братовчеди на Спенсър по два милиона долара. А Спенсър не получи нищо. Мелиса беше подхвърлила теорията, че Спенсър може да е осиновена.
Колкото и да й се искаше това да е поредната интрига на Мелиса, целяща да я унижи — те непрекъснато си погаждаха номера и Мелиса обикновено печелеше — Спенсър някак си прие идеята. Може би затова родителите й се държаха така ужасно с нея, а ухажваха Мелиса, почти не обръщаха внимание на постиженията на Спенсър, отметнаха се от обещанието си да й разрешат да се пренесе в хамбара през последните две години в училище и дори анулираха кредитните й карти. Затова ли Мелиса приличаше на клонинг на майка си, а Спенсър беше толкова различна?
Тя разказа тази теория на Андрю, а той й спомена за някаква онлайн-услуга за откриване на биологични родители, която негова приятелка била използвала. Изпълнена с любопитство, Спенсър се регистрира и попълни исканата информация — рождена дата, болницата, в която е родена, цвят на очите и други генетични белези. Когато на благотворителното парти получи имейл, че има съвпадение на данните й с тези на потенциалната й майка, тя не знаеше какво да мисли. Сигурно имаше грешка. Сигурно се бяха свързали с жената и тя беше казала, че няма как Спенсър да е нейна дъщеря.
С треперещи ръце тя отвори писмото.
„Здравей, Спенсър. Казвам се Оливия Колдуел, Толкова се вълнувам, защото мисля, че данните ни съвпадат. Ако си съгласна, аз бих се срещнала с удоволствие с теб. С искрена обич,