Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
– Няма ли да поръчате десерт? Mais, madame, vous avez le prixfix[17]
– Няма значение – каза тя. – Ще го платя – сервитьорът доби обидено изражение, сякаш засегнат от откритото заговаряме за пари, макар че Кейд не виждаше по каква друга причина се беше загрижил дали ще си изяде десерта. – Просто не съм достатъчно гладна.
– Искате ли – как му казвате вие – да го увият за вкъщи? – попита Силвен от неговата маса, подсмихвайки се на възможността да я види как прави нещо, което той очевидно намираше за противно.
– Аз лично винаги съм смятала, че би било хубаво, ако тук предлагаха да ти опаковат ястията за вкъщи – обади се Шантал, възвърнала благоразположението си, което беше последната капка в чашата на тази злощастна вечер. – Аз никога не мога да изям докрай порцията си, а десертът винаги изглежда толкова добре.
Сервитьорът изгледа Шантал с възмущение и изобщо не си направи труда да извади пластмасови кутии за опаковане.
– Няма проблем – каза Кейд, възприемайки отново уверения, любезен тон, който използваше в срещите си с директорите на компания "Марс", точно след някоя особено успешна маркетингова кампания от тяхна страна. – Ме мерси – винаги се преструвай на искрен, по този начин те можеха да се усъмнят в успеха на акцията си.
С лукава усмивка тя повика сервитьора по-близо.
Той вдигна вежди, но се наведе близо, после още по-близо, подчинявайки се на нейния знак.
Когато се изправи, той беше откровено, пък макар и игриво разочарован.
– Вие сте жестока, мадам. Когато красива жена, която вечеря сама, иска да пошепне нещо в ухото ми, не можете да се сърдите, че започвам да се надявам на това-онова.
Отзад Силвен се мръщеше.
Кейд се засмя, доста поласкана от една от първите си срещи с небрежния парижки чар.
– Е... може би ще се върна да си изям десерта някой ден.
Сервитьорът се разсмя, намигна ѝ и се поклони лекичко.
Силвен се обърна към Шантал. Лицето му остана намръщено.
Кейд подписа извлечението от плащането с кредитната си карта и си тръгна, оставяйки щедър американски бакшиш. Може би беше глупава прищявка, но след като се убеди в досадата на чуждата благодетелност, на Кейд ѝ оставаше само да се надява, че когато Силвен Марки откриеше, че тя беше платила за вечерята им, щеше да опита вкуса на унижението и снизхождението.
Надяваше се да го подразни, мускулчето в челюстта му да заиграе, а настроението му да се развали и да остане такова до края на вечерта. Макар че Шантал сигурно умееше да облекчава напрежението и стреса. По дяволите.
ШЕСТА ГЛАВА
– Ето, пак започваш – каза Шантал, още щом вратата се затвори зад Кейд.
Силвен проследи с очи как Кейд тръгна по улицата, вирнала брадичка, стройна, дребна фигура с грациозна походка. Токчетата ѝ потропваха по плочника така, сякаш бяха родени да вървят по калдъръмени улици, а ушитото по поръчка черно палто скриваше тялото ѝ чак до ботушите. Проблемът с есента и зимата беше, че Силвен винаги възприемаше палтата на жените като коледна опаковъчна хартия. Искаше му се да отведе Кейд на някое топло местенце, където можеше да свали палтото и да види какво му беше оставил отдолу Папа Ноел[18]. Макар че Папа Ноел имаше гадния навик да му оставя въгленчета.
– Какво искаш да кажеш? – опита той, вече подразнен от намека на Шантал.
Той не искаше да признае доколко раздразнението му се дължеше на факта, че Кейд Кори си беше тръгнала толкова рано. Какво ѝ ставаше? Обноски ли ѝ липсваха? Сервитьорът още не им беше донесъл основните ястия, а цялата вечер внезапно посърна.
В ума му се стрелна друга мисъл: той ли я беше смутил?
Силвен се усмихна леко и потри с пръсти гладката дървена повърхност на масата.
– Пак се увличаш по някоя бляскава, богата жена, която просто ще те използва – каза с укор Шантал.
– Не е вярно – възрази той, дълбоко засегнат. Старите приятели никога не ти позволяваха да забравиш, че в гимназията и в ранната ти младост си постъпвал като глупак.
Шантал тръсна глава по своя привичен начин, движение, което беше започнала да шлифова още в гимназията и беше упражнявала, докато се беше превърнало в част от нея.
Той се замисли отново за Кейд Кори, с нейната несъзнателна арогантност и внезапни изчервявания. Силвен не мислеше, че тя позира. Брадичката ѝ беше прекалено навирена, за да позволи женски трикове. Дори когато се изчервяваше, тя го гледаше право в очите.
17
Но, госпожо, вие поръчахте меню с фиксирана цена. (фр.) – Б. Пр.
18
Papa Noel (фр.) – Дядо Коледа. – Б. Пр.