Хоук и Фишер [bg]

Хоук не беше убеден.

— Не обичам да подхождам неподготвен към един случай. — Той сви рамене. — Не знаем достатъчно за онова, което става тук, а то със сигурност се отнася и за хората, които са замесени. Катрин Блекстоун се държи необичайно. Визидж знае защо, но не иска да ни каже. В замяна ни казва, че съветник Блекстоун е в опасност в една от най-добре защитените къщи в града. Политическият съветник на Блекстоун ни предупреждава за дясната ръка на последния, който се оказва в близки приятелски отношения с неговата съпруга. Усещам нещо лошо в тази работа Изобел.

— Ти винаги имаш лоши усещания.

— И обикновено се оказвам прав.

Фишър тихичко се засмя.

— Имахме един дълъг труден ден, скъпи — каза тя с любов. — Просто говори умората, това е всичко. Блекстоун е в пълна безопасност тук. Ние сме просто декорация. Хайде, пийни едно питие и малко се отпусни. Окей?

— Окей. — Хоук се усмихна нежно на Фишър. — Ти винаги си била разумната. Какво бих правил без теб, любима?

— Не мога да си представя — отвърна Фишър, усмихвайки се. — Сега се отпусни, всичко ще бъде наред.

Гонт се върна в салона и сърцето на Хоук се сви. Познаваше твърде добре двойката на средна възраст в компанията на магьосника. Лорд и лейди Хайтауър бяха видна част от висшето общество в Хейвън. Движеха се във всички консервативни кръгове и имаха силни връзки. В действителност те бяха част от елита, богати и влиятелни личности, които контролираха Хейвън. Бяха също…, изненадващо, двама от най-силните поддръжници на Блекстоун.

Лорд Родерик Хайтауър беше набит, среден на ръст мъж, малко над петдесетте. Късо подстриганата му коса бе стоманеносива, а пронизващите тъмни очи се взираха упорито от грубото загоряло лице. Само допреди няколко години той беше главнокомандващ на армията на Лоу Кингдомс и легенда за своето време. По време на битка винаги бе начело на своите хора, а при отстъпление винаги последен. По владеене на стратегията бе най-добър от всички и притежаваше куража и твърдостта на стомана. Воин на воините. Все още бе с масивна мускулатура, но вече бяха започнали да се проявяват признаци на отслабването й. Движенията му все повече се забавяха, а при дъждовно време го тормозеха стари рани. Бе предпочел да се оттегли от армията, отколкото да приеме, предложената му работа на бюро и незабавно бе започнал да търси някое ново предизвикателство, с което да си уплътнява времето. Накрая се бе спрял на политиката и бе предприел кампанията за прочистване на Хейвън със същата твърда решителност и удоволствие, които бе показвал през дните си в армията.