Мъртви преди мрак
- Автор: Харрис Шарлин
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608257
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие – той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Не можеш да докосваш никого от персонала тук! Това е правилото!
Рене можеше да е нисък и слаб, но всички присъстващи щяха да заложат парите си на него пред якия непознат.
— Добре, добре.
— Извини се на дамата.
— На смахнатата Суки? — невярващо попита русия. Сигурно и друг път е идвал тук.
Хватката на Рене трябва да се бе затегнала. Видях очите на онзи да се пълнят със сълзи.
— Извинявай, Суки!
Кимнах гордо. Рене пусна рязко ръката му и му даде знак да се омита колкото може по-скоро. Русия си плю на петите и се изпари, последван от спътника си.
— Рене, трябваше да ме оставиш сама да се оправя с това — прошепнах му тихо, когато останалите клиенти се върнаха към заниманията си. Бяхме дали повод за клюки поне за няколко дни. — Но оценявам това, че се застъпи за мен.
— Няма да позволя някой да се закача с приятелките на Арлийн — категорично отсече Рене. — „При Мерлот“ е хубаво място и ние държим да си остане такова. Освен това понякога ми напомняш на Синди.
Синди беше сестра му. Тя се премести в Батън Руж преди година-две. Беше русокоса и със сини очи, освен тези прилики не можех да се сетя за други. Но нямаше да е учтиво да го споменавам.
— Често ли се виждаш с нея? — попитах.
Хойт и другият мъж на масата обсъждаха победите и резултатите на „Шривпорт Каптънс“8.
— От време на време — отвърна Рене, поклащайки глава, за да покаже, че би му се искало да се случва по-често. — Тя работи в кафенето на една болница.
Потупах го по рамото.
— Трябва да се връщам на работа.
Когато отидох до бара, за да взема следващата поръчка, Сам ме погледна въпросително. Отвърнах му с учуден поглед — в знак, че аз самата съм изненадана от намесата на Рене. В отговор шефът ми повдигна леко рамене, което означаваше, че не може да се търси обяснение за човешкото поведение.
Но когато отидох зад бара да взема още салфетки, забелязах, че е извадил бейзболната бухалка, която държеше под касата за спешни случаи.
БАБА МИ НАМЕРИ РАБОТА ЗА ЦЕЛИЯ СЛЕДВАЩ ДЕН. Тя забърса праха, мина с прахосмукачката и парцала, а аз изтърках баните и тоалетните.
„Вампирите ползват ли въобще баня и тоалетна?“, помислих, докато почиствах с четката тоалетната чиния. Баба ме накара да обера с прахосмукачката котешката козина по дивана. Изпразних всички кошчета за боклук. Лъснах всички маси. Минах и пералнята и сушилнята, бог знае защо.
Когато баба ме пришпори да побързам да се изкъпя и да се преоблека, ми просветна, че гледа на предстоящото събитие така, сякаш имам среща с вампира Бил. Почувствах се малко странно. Първо, на баба толкова много й се искаше да излизам и да общувам, че дори срещата ми с вампир й изглеждаше приемлив вариант. Второ, имах чувства, които подкрепяха тази идея. Трето, Бил сигурно е усетил всичко това. И четвърто, можеха ли въобще вампирите да го правят като хората?
Изкъпах се, сложих си грим и облякох рокля, понеже знаех, че баба ще припадне, ако не го бях сторила. Роклята беше памучна, синя, осеяна с дребни маргаритки. Бе по-тясна, отколкото баба харесваше, и по-къса, отколкото според Джейсън сестра му трябваше да носи. Чух това първия път, когато я облякох. Сложих си жълтите кръгли обеци и леко прихванах косата си с шнола.
Незнайно защо, баба ме изгледа странно. Можех лесно да разбера причината, ако бях прочела мислите й, но е ужасно да се постъпва така с хората, с които живееш, така че се стараех да не го правя. Тя се бе облякла с пола и блуза, които често слагаше за срещите на Потомците, не точно като за църква, но не и като всеки ден.
Когато той пристигна, премитах предната веранда, бяхме я забравили. Появи се типично като вампир — в един момент го няма, в следващия стоеше пред стълбите и ме гледаше.
Усмихнах му се.
— Не ме стресна — казах аз.
Той леко се смути.
— Навик ми е да се появявам така — отвърна. — Не вдигам много шум.
Отворих вратата.
— Заповядай, влез — поканих го учтиво.
Той се качи по стълбите, оглеждайки се наоколо.
— Спомням си това място — каза. — Само че не беше толкова голямо.
— Познаваш ли тази къща? Баба ще се зарадва.
Въведох го във всекидневната и извиках баба.
Тя пристъпи гордо в стаята и си дадох сметка, че за първи път е положила такива усилия за гъстата си бяла коса, която, за разлика от друг път бе добре сресана и прибрана в кок. Беше си сложила и червило.
8
Американски бейзболен отбор от Шривпорт, Луизиана. — Б.пр.