Двойна беля
- Автор: Хопкинс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двойна беля». Краткое содержание книги:
— Много хубаво — отбеляза Нона с одобрително кимване.
— Нали? Имаме куп планове — обади се Лилит. — Разглеждах разни готик сайтове в интернет и натрупах множество идеи и за двете ни.
Нона ме погледна.
— Сигурна съм, че и Ева има един куп собствени идеи, нали, ангелче?
— Аз… — започнах.
Лилит махна с ръка, сякаш искаше да ме отпрати.
— Да, обаче вкусът ни напълно съвпада.
— Наистина ли? — попита Нона и пак ме погледна.
Забих поглед в пода. Да й кажа ли истината? — зачудих се. — Да издам тайната си?
Но Лилит отговаряше вместо мен.
— Ние винаги вършим нещата заедно, Нона — заяви сестра ми. — И макар че ще имаме отделни стаи, ще бъде сякаш сме в голяма стая, само че разделена на две, ако ме разбираш. Аз ще влизам и излизам от нейната когато си поискам, а също и тя.
Усетих, че сега не му е времето за разкриване на тайни, затова поведох Нона обратно към стълбите и долу в кухнята. Навън вече се изливаше пороен дъжд, така че нямаше как да й покажа задния двор. Дори преносвачите си бяха взели почивка и се бяха подслонили навън под навеса до ливадата.
— Мамо, извинявай, че не можем да ти предложим нищо за пиене — обади се татко, щом влезе, понесъл един кашон, — обаче още разопаковаме, както виждаш.
— Матео, за подстригване си — забеляза Нона. После извади една плоска бутилчица от джоба си и я вдигна нагоре. — Пиенето не е проблем. Познаваш ме — винаги идвам подготвена.
— Всъщност, може би щеше да е по-добре да бе дошла по друго време — продължи татко. — Днес сме ужасно заети, а не искаме да се чувстваш пренебрегната.
— О, няма такава опасност — успокои го Нона. — И не се безпокой, няма да ви се пречкам, нито ще остана дълго. Дойдох само да ви поднеса подаръка си по случай преместването.
Мама влезе след татко.
— Колко щедро от твоя страна. Нямаше нужда да си правиш труда — включи се тя.
— О, напротив. Обичам да ви правя подаръци. Този път много мислих какво да избера, както и за рождения ден на момичетата на двайсет и шести, и смятам, че съм се справила идеално. Знам какви сте със сина ми, когато стане въпрос за обзавеждане — нямате време, все сте заети с книгите си и работата… — Тя направи ефектна пауза и можех да усетя безпокойството, което се надигаше у мама и татко. — Така че се спрях на нещо, което ще ви спести време и пари.
Татко все още изглеждаше на нокти.
— Наистина, мамо, не биваше. А и… — Той извърна поглед към дъжда, който се лееше, сякаш се опитваше да спечели състезанието за най-пороен дъжд на всички времена. — … трябва да продължим с нанасянето.
— Винаги си толкова нетърпелив! Няма да отнеме много време — заяви Нона и погледна часовника си. — Всъщност той трябва да е тук всеки миг.
— Той ли? Кой? — попита мама.
Нона пусна широка усмивка.
— Подаръкът ви. Преобразителя.
Лилит изглеждаше пред припадане.
— Да не би да говориш за Преобразителя от телевизионното предаване?
— Какво предаване? — пак попита мама. Двамата с татко никога не гледаха телевизия, с изключение на разни странни документални поредици на историческа тема, които ни отегчаваха до смърт.
— Той е гост водещ на едно дизайнерско шоу — обясни сестра ми.
— Същият — потвърди Нона. — Използвахме го за всичките ни хотели в Италия, никой не може да се мери с неговия декораторски усет. Разбира се, това беше далеч преди да изгрее звездата му по телевизията.
Татко изглеждаше напълно объркан.
— За какво сте го използвали? Какъв усет?
— Става въпрос за интериорен дизайн — намеси се Лилит. — Той е най-добрият.
— Най-добрият. Но кой точно е този човек? — не спираше с въпросите татко. — Преобразител ми звучи малко странно за нечие име. По-скоро ми прилича на название на електрически уред.
— Преобразителя е прозвище, с което участва в предаването по телевизията. Истинското му име е Пи Джей Власаова.
Сега беше мой ред да припадна, но не от радост, а от изненада.
— Пи Джей ли каза? — Въпросът ми бе заглушен от пронизителния звънец на входната врата.
— Това трябва да е той — обяви Нона. — Обича да оглежда дадения имот, докато е празен, преди хората да са го напъпили с лошия си вкус, тоест с мебелите си.
Лицето на татко се зачерви, а мама изглеждаше на ръба на избухването.