Северно сияние
- Автор: Донъли Дженифър
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-619-171-001-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Северно сияние». Краткое содержание книги:
Ала когато от езерото е изваден трупът на Грейс, Мати открива, че писмата могат да разкрият мрачната истина за убийството й.
Действието на удивителния дебютен роман на Дженифър Донъли „Северно сияние“ се развива през 1906 г. на фона на убийство, вдъхновило „Американска трагедия“ на Тиодор Драйзър. В него с лекота се преплитат романтични чувства, история и загадка с убийство и резултатът е затрогващо, реалистично и съвършено оригинално четиво.
Наблюдавах го как изора един синор, в края на полето се обърна и направи още една дължина.
— Благодаря, Ройъл — измънках. — Ще го поема.
— Всичко е наред. Ще довърша. Защо не ме следваш и не чистиш камъните?
Постъпих както ми каза и се затътрих след него, като обирах камъни и коренища, слагах ги в кофа, а в края на синора я изпразвах.
— Как се справяш там отзад? — попита той след няколко дължини и се обърна да ме погледне.
— Чудесно — отвърнах.
А после се препънах и изпуснах кофата. Той спря, изчака ме да се изправя и пак продължи. Движеше се бързо и ми беше трудно да спазвам темпото му. Браздите му бяха прави и дълбоки. Много по-добри от тези, които бях направила аз. Накара ме да се чувствам непохватна в сравнение с него. И нервна. Непохватно нервна.
— Почвата е добра. Тъмна и богата.
Аз погледнах надолу. Беше черна като влажно кафе.
— Да, така е — съгласих се аз.
— Би трябвало да получите добра реколта. Защо наричате мулето си Благия? Всичко друго е, но не и това.
— Мистериозно е — отговорих аз, доволна, че имам възможност да използвам думата си за деня.
— Наричате мулето си Мис? Мис Благ? Та той е момче.
— Не, не мис Благ. Името му е мистерия, загадка. „Мистериозен“ е думата ми за деня. Всяка сутрин избирам дума от речника, запомням я и се опитвам да я използвам. Това обогатява запаса ми. В момента чета „Джейн Еър“ и почти не ми се налага да проверявам значението на някоя дума. Мистериозен не е нещо, което човек би използвал често в разговор, но ти попита за името на мулето и така ми се удаде възможност. Идеален шанс да…
Ройъл ми хвърли поглед през рамо — обезкуражителен поглед, от който да те побият тръпки — и ме накара да се чувствам като най-голямото дрънкало в района. Затворих си устата и се почудих какво имаха да кажат момичета като Белинда Бекър, че да накарат момчетата да желаят да ги слушат. Аз знаех много думи — много повече от Белинда, която се кикотеше непрестанно и си служеше с изрази като „велико“, „друже“, „безнадеждно безпаричен“, — но явно не правилните. За известно време задържах погледа си прикован в браздите, но ми доскуча и се втренчих в задните части на Ройъл. Преди не бях забелязвала тази част от мъжкото тяло. Татко си нямаше задник. Беше му съвсем плосък. Мама все му се смееше за това, а той отвръщаше, че го е стопил от работа. Реших, че този на Ройъл е много хубав. Закръглен и вирнат, като че се състоеше от два самуна хляб. В този миг той се обърна и аз се изчервих. Почудих се как би реагирала Джейн Еър, но после осъзнах, че Джейн беше англичанка и се държеше подобаващо, така че поначало не би тръгнала да оглежда задните части на Рочестър.
— Къде е баща ти? — попита Ройъл.
— С Дейзи. Която се отелва. И с Аби. Която не прави такова нещо. Имам предвид не се отелва. — Пожелах си най-накрая да си затворя устата.
Последваха още въпроси. Какъв вид тор използва татко? Колко декара се каним да разчистим? Има ли намерение да сади картофи тази пролет? Ами елда? И не му ли е трудно да се справя с фермата сам?
— Не е сам. Има мен — отговорих аз.
— Но ти още ходиш на училище, не е ли така? Всъщност защо още не си го напуснала? Училището е за децата, а ти си на колко… петнайсет?
— Шестнайсет.
— Къде е Лотън? Няма ли да се връща?
— Да не пишеш колонка за вестника, Ройъл? — попита Лу.
Ройъл не се засмя. За разлика от мен. След това остана мълчалив. Два часа по-късно приключи с цялата нива. Седнахме да починем, а аз му дадох пържена царевична питка и му сипах джинджифилова лимонада в керамично канче. Дадох по малко питка и на Томи, Лу и Бет.
Ройъл наблюдаваше как Том се храни.
— Хъбард все са гладни, нали? Като че никога не могат да се заситят — отбеляза. — Защо си тук, Том?
Томи погледна към жълтата ронлива питка в мръсните си ръце.
— Обичам да помагам на Мати. Обичам да помагам и на баща й.
— Защо не помогнеш на майка си да разоре?
— Ние нямаме рало — измънка Томи, а по врата му плъзна червенина.
— Предполагам, нямате нужда от такова, нали? На нея все някой друг й разорава нивата, нали, Томи?