Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
Не каза нищо на доктор Лян. Той и без това непрекъснато задаваше въпроси, Смит отговаряше разсеяно — разговорът напълно естествено се въртеше около вирусни проблеми. Лимузината се движеше леко и безшумно, с лекота излезе на експресното платно на магистралата и се отправи на запад покрай влажната почва на делтата, почти на морско равнище в продължение на двайсетина мили. Сетне се показа градът. Първо зърна назъбена верига високи сгради — нови, строени почти изцяло през последното десетилетие. Най-отпред бе новият район Пудонг с острата като игла на върха кула „Ориентъл Пърл“ и по-тромавия правоъгълен „Цзин Мао“ с 88-те си етажа. Скъпа архитектура с всички луксозни екстри и най-новото от високите технологии. Само преди двайсетина години тази земя тук е била равно мочурище, където градът си е отглеждал зеленчуците, помисли Смит — беше го чел някъде.
Вече трябваше да внимава в разговора, Лян му задаваше по-конкретни въпроси. Колата мина през тунела под река Хуанпу и влезе в старите райони Пукси и Бунд — истинското сърце на стария Шанхай, само че преди много години. Сега над строените в неокласически стил бизнес сгради от колониалния период на града се извисяваше фаланга бляскави небостъргачи.
Сетне минаха през района на Народния парк и тук Смит по-отблизо зърна тълпите хора — велосипедисти и пешеходци — по алеи и тротоари, истинско живо море. За няколко секунди се замисли и пак изпусна основните насоки на разговора. Поразяваше го тукашната динамика: мащабното ново строителство, признаците за ужасно много пари — огромни богатства бяха заложени наоколо. И неописуемо много ухилени, зъбати китайци, не народ, а безбрежен човешки океан. Знаеше, че Шанхай е китайският град с най-голямо население — повече хора, отколкото в Хонконг или Пекин. При това в стремеж към едно от най-представителните места на световната икономическа сцена се търсят още работна сила и ресурси. Градът отдавна вече не гледа към миналото, не се прекланя пред него, целият му интерес е насочен изцяло към бъдещето. Лимузината зави вдясно, към реката и изпусналият нишката Смит отново чу тревожния глас на доктор Ляо:
— Доктор Смит, доктор Смит, сигурен ли сте, че не желаете да отседнете в „Гранд Хаят“ в кулата „Цзин Мао“? Великолепен хотел, първокласно обслужване! Несравними ресторанти и всякакви луксозни услуги. Ще се чувствате отлично, уверявам ви. Много по-удобно в сравнение с нашите условия в Биомедицинския изследователски институт. Има и друга възможност наблизо — „Пийс Хотел“, исторически, да, но само четиризвезден.
Вече бе получил служебната справка за шанхайските кафенета „Старбъкс“ — бяха само три на брой, и то в района на Пукси — от същата страна на реката. Побърза да се усмихне и каже:
— Благодаря за вниманието, доктор Лян, но предпочитам да отседна в стария „Пийс Хотел“. Винаги съм си представял, че дойда ли тук, ще поискам да се настаня в него. Хайде да речем, че си падам по историческите ценности.
— О, да, разбира се — въздъхна ученият и каза нещо на шофьора.
Колата се насочи на юг по красива стара улица. От едната й страна бе широката Хуанпу, от другата — колониални сгради. Смит се загледа в безкрайната поредица представителни здания. Тук някъде бе и сърцето на бившата Британска концесия, създадена през 1842 г., властвала с икономическата си мощ неотменно цял век, докато през Втората световна война японците превзели града.
— Ето го и вашия хотел — посочи с ръка доктор Лян.
— О, да, да, виждам. Благодаря ви много.
Дванайсет етажа готика, покрив като зелена пирамида на върха, хотелът бе истинско творение на старата чикагска школа. Построил го бе прочутият с поредица скандални случаи шанхайски милионер Виктор Сасун през 1929 г., след като бе спечелил купища пари от опиум и продажба на оръжия.
Лимузината спря пред красивия сводест вход, а доктор Лян пъргаво побърза да изскочи пръв.
— Ще ви регистрирам от името на нашия институт — рече той и се шмугна в хотела.
Смит бавно го последва, като се направи, че се любува на улицата, а всъщност огледа внимателно какво става наоколо в панорамните 360 градуса. Не забеляза тъмносинята джета. Но влизайки в хотела, си отбеляза друго: шофьорът на лимузината бе вдигнал капака й и съсредоточено майстореше нещо вътре. А колата се бе движила изрядно, прецизно като швейцарски часовник.